Фактът, че мога спокойно да говоря за онзи период, фактът, че спокойно мога да критикувам сегашното и предишните правителства показва, че не може и да става въпрос за сравнение и отъждествяване на управлението на Тодор Живков с управлението на Бойко Борисов. Това заяви в интервю за БГНЕС юристът Атанас Железчев, един от репресираните при управлението на Тодор Живков. Утре се навършват 100 години от рождението на Живков. Според Железчев, сравнението на двете управления се търси от политическите противници на ГЕРБ и е неудачно. "Целенасочено е това сравнение и погледнете кои са хората, които сравняват – хора, които, в по-голямата си част, са били крепители на оня режим, крепители на статуквото на Тодор Живков. Аз имам много критични бележки по адрес на управлението на Бойко Борисов, включително и по отношение на казуса с царските имоти, но това не ми дава основание да отъждествявам Бойко Борисов с Тодор Живков", добави той. Железчев разделя ролята на Тодор Живков в политическия живот на страната на два етапа. Първият етап той свързва с административните длъжности на Живков в репресивния апарат на ДС, а вторият с възхода на политическата му кариера като министър-председател и първи секретар на ЦК на БКП. Спомените на Железчев от първия период от управлението на Живков са свързани предимно с репресиите над неговия баща. "Баща ми беше многократно арестуван като земеделец – член на БЗНС "Никола Петков" и на 5-ти юли 1949-та година (три дни след смъртта на Георги Димитров) той беше изпратен в концентрационен лагер, най-напред в с. Ножарево. След няколко месеца беше прехвърлен в концлагера в мини Перник (мина Богданов дол). След време бе прехвърлен в концлагера "Белене", където прекара до края на декември 1951-ва година", разказа юристът. Бащата на Железчев е един от хората, затворени в лагерите без съд и без присъда. През този период семейството понася множество страдания и лишения. "Това бяха гладни години, сушави години, когато мизерията върлуваше във всеки дом, но в нашето семейство, лишено от подкрепата на баща ми, мизерията беше още по-голяма", припомни той. Над семейството се налагал постоянен психически тормоз. Майката на Атанас Железчев многократно е привиквана в общината от агенти на Държавна сигурност, за да обяснява кой и защо посещава дома и дали семейството получава материални помощи от някого. След като се завръща от концлагера, баща му разказва за онова, което са преживели репресираните. В Ножарево е бил заедно с регента Венелин Ганев, Атанас Буров и други опозиционери. "Баща ми, като работлив селянин, е вършел и тяхната работа, за да не умрат от глад", спомня си Железчев. По-късно в мината в Богданов дол въглищата са извозвани с вагони с коне. Повече грижи се полагат за животните, отколкото за хората. "Жестокостите бяха големи. Аз имам спомени от хора, които са преживели тези ужаси, с които се срещнах по-късно в затвора, така че всички тези венцехваления по адрес на Тодор Живков и на режима през онова време, са изкуствено разпространявани и неверни твърдения или се цели да се представи управлението на Живков и неговата епоха в благоприятна светлина", посочи той. Според Железчев, се отделя твърде малко внимание на този период и страданията, понесени от българите през този първи период. През втория период комунистическият лидер се издига до министър-председател и първи секретар на БКП. "Самият аз съм осъждан през този втори период от участието на Тодор Живков в политическия живот. Два пъти съм осъждан по политически причини", споделя юристът. За първи път той е осъден през 1957-ма година, втория – през 1961- ва година от военен съд. Първата присъда на Железчев е три години, от които излежава 2.5 години. Останалите шест месеца той отработва в каменна кариера и дърводелска работилница в затвора в Стара Загора. Втората присъда в началото на 60-те години е с 4-годишен срок. "Този период е не по-малко жесток. Като се има предвид, че този период обхваща годините след прословутия Априлски пленум на партията на ЦК на БКП, когато Тодор Живков овладя изцяло политическата и държавна власт, започна пълната ликвидация на частното земеделско стопанство – т. нар. масовизация на ТКЗС-та. Хората бяха принуждавани насилствено – физически или икономически, да станат членове на ТКЗС", спомня си юристът. Физическата принуда, по думите му, е осъществявана чрез арести, побоища и изпращане в концентрационни лагери, а икономическата – чрез облагане с непосилни данъци, с непосилни държавни доставки. "През този период, когато съм излежавал присъдите си, съм свидетел също на много жестокости в затворите и в каменните кариери, в които работят затворниците. В България имаше няколко затвора, пълни с политически затворници. Това бяха Плевенският затвор, Пазарджишкият затвор, Старозагорският затвор. През този период се прочу със своята жестокост и известната кариера - концлагер край Ловеч, където бяха избити много хора без съд и без присъда", разказа още той. За него е жалко, че след промените, след 10 ноември 1989-та година, почти никой не се опитва да отвори тази страница от българската история. Издаден бе само плакат от СДС, на който с черепи бяха означени лагерите в страната. "В концентрационни лагери и в затвори бяха изпратени хора, само затова, че разпространяват анекдоти и вицове против Тодор Живков, против управлението". Самият Железчев е арестуван заради подобно "престъпление". Известно е, че през 1960-та година на заседание на ООН Хрушчов си свали обувката и удари по банката. Постъпката на съветския лидер е отразена в българските медии по онова време, разбира се, като й се предава позитивна оценка. "Аз си позволих да кажа пред няколко войници, че за мен това е една авантюра. Само заради тази дума "авантюра" бях осъден и четири години лежах в затвора", споделя Железчев. Години след промените той не си поставя за цел да търси възмездие, защото виновниците или не са живи, или не вземат участие и политическия живот и държавната власт. "Хората, които бяха репресирани, бяха изтласкани в ъгъла на политическия живот в България. Не им се даде достъп нито до участие в държавната власт, а постепенно бяха изтласкани и от Парламента", коментира той. Според него, това е естествено, защото и след 10 ноември, страната се ръководи и направлява от част от върхушката на БКП и бившата "Държавна сигурност". Въпреки всички негативи, които Железчев очертава при Живковото управление – липсата на свобода на словото и печата, ликвидацията на частната собственост, той отбеляза и положителни факти – правото на хората да имат почивка и ниската безработица. "Имаше известна строгост по отношение на кражбите и ограбването на държавата. Тогава жестоко бяха преследвани тези, които извършват злоупотреби с държавно и кооперативно имущество, но тогава също имаше кражби на ръководни длъжностни лица, които се възползваха от служебното си положение. Но тогава го вършеха със страх и с мярка, за разлика от сега, когато се разграбва държавата, без да има институции, които да водят ефективна борба за премахване на тези злоупотреби със служебно положение", допълни Атанас Железчев. Той смята обаче, че положителните факти не дават основание на хората да си затворят очите пред извършените по време на режима на Живков жестокости. От 2003-та година Атанас Железчев се занимава с проучване на доказателствата и нормативните актове, свързани с имотите на друг бивш български министър-председател – Симеон Сакскобургготски. Според него, тези имоти са държавна собственост и трябва да бъдат върнати на държавата. За целта се обсъждаха няколко идеи – да се водят дела срещу Сакскобургготски и сестра му Мария - Луиза или да се съставят актове за държавна собственост и имотите да бъдат иззети. "Юридически и фактически, те и към настоящия момент, са държавна собственост. ", коментира Железчев. По този повод той е написал писма до министър-председателя и ресорните министри, които имат отношение по въпроса с предложение за административно отнемане на имотите. "За съжаление тази идея не беше възприета. Заведени са дела, освен големите разходи за адвокатски хонорари, за вещи лица, създават и една несигурност – дали делата ще бъдат решени законосъобразно. В моята адвокатска практика виждам не един случай, когато делата се решават в противоречие със събраните по тях доказателства", добави юристът. По думите му, този процес е не само юридически, но и политически. В този смисъл може да се очаква въздействие на определени съдии, които да решат въпроса в противоречие с доказателствата./БГНЕС