Седем източноевропейски членки на Европейския съюз, които не са част от еврозоната, предупредиха, че може да проведат нови референдуми за членството си в блока, ако договорите се променят и се въведе по-тесен фискален съюз в зоната, споделяща единната валута. Дипломатически източници съобщиха, че България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния, които станаха членове на Евросъюза в периода от 2004 до 2007, са загрижени от ангажиментите си да въведат еврото, поети при присъединяването им към Съюза. Еврозоната, към която страните се стремят да се присъединят, трябва да бъде коренно различен съюз, с далеч по-тясна фискална, икономическа и политическа конвергенция, а не просто валутен клуб, наблегнаха те. "Всички седем държави се съгласиха да заявят, че промяната в статута на еврозоната може да измени условията на техните присъединителни договори", което "ги принуждава да проведат нови референдуми", отбеляза дипломатически източник, следил отблизо разговорите. Те също така поискаха страните-членки с валута различна от еврото, които желаят да участват в закритите разговори за провеждане на "евентуални реформи", да имат правото да присъстват. Лидерите на Франция и Германия по-рано намекнаха, че Съюзът се нуждае от промени в договорите, с които да се въведе по-стриктен контрол върху слабите икономики от еврозоната в отговор на натиска на пазарите след дълговата криза. Редица аналитици, икономисти и бивши държавници също започнаха дебат за идеите, предвиждащи създаване на по-федерален Евросъюз или "Съединени европейски щати". Британският външен министър Уилям Хейг миналата седмица наблегна, че занапред в интерес на Лондон ще бъде да спазва по-голяма дистанция от ЕС, с което потвърди позицията на Великобритания, че не се нуждае от еврото. Още по-крайно пък се изказа министър и виден шотландски националист, който допусна, че страната може да запази единствено членството си в Европейска асоциация за свободна търговия. /АФП