Драстичен спад на преките инвестиции в страната отчете БНБ вчера. През първите седем месеца на 2011 г. те са били 183.8 млн. лв. За същия период на миналата година те са били 776 млн. лева, пише в. "Сега". Ситуацията е още по-драматична спрямо същия период на 2009 г., когато преките инвестиции са били над 1.8 млрд. евро. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за периода януари-юли са 66.6 млн. лв. при 118 млн. лв. за същия период на миналата година. Най-сериозно е изтичането на капитали към дружества в Германия, Великобритания и Япония. Най-много капитали у нас пък идват от Холандия, Кипър и Русия. Експертите обясняват негативната тенденция с ефектите от кризата - несигурността в еврозоната и ЕС като цяло, неясните сигнали на правителството, влошаването на публичните финанси, плащания по вътрешнофирмени кредити. Данните за пореден път показват, че сметките на финансовия министър Симеон Дянков отново може да се окажат грешни, защото поне към днешна дата България е доста далеч от 3% ръст на икономиката. "Може и да постигнем заложените цели в бюджета и да отбележим ръст, но това ще бъде само заради износа и заради международните цени, които се повишават. Само че това не оправя проблема с инвестициите и притока на чужди капитали, които ще продължават да ни заобикалят, докато не започнем да разкриваме нови работни места", коментира Божидар Данев от БСК. По думите му драстичният срив в преките инвестиции ще доведе до още по-големи проблеми на пазара на труда, а оттам и до още по-свито потребление. "Чуждестранните капитали няма да дойдат у нас, докато не подобрим съществено бизнес средата и не въведем най-накрая действащо електронно правителство. Такива неща не се лекуват само с добър PR", каза още Данев. Въпреки кризата сумите, с които българските емигранти подпомагат семействата си, се увеличават, макар и с малки темпове. От началото на годината до юли сънародниците ни зад граница са изпратили около 473 млн. евро, показват данни на централната банка. Само за седмия месец от годината паричните преводи от гастарбайтери възлизат на 68.6 млн. евро. Според информация на централната банка от началото на годината най-много суми от сънародниците ни зад граница идват от Италия. Най-малко пари идват от САЩ и Канада. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват у нас. /БГНЕС