При обявяването на Независимостта България е в икономически подем. Това е едно златно време за България и хората живеят по някакъв начин по-добре, отколкото да речем днес – в това съм абсолютно сигурен. Това заяви в интервю за БГНЕС известният български сценарист и историк Влади Киров. Киров признава, че няма такова самочувствие, че сам да интерпретира събитието. Той предпочита да излага някои факти и обстоятелства около Търновския акт. "Българската историография е пълна с парадокси. Истинското събитие, Търновският акт от 1908-ма година всъщност е обявен на 9 септември, а не на 22 септември. Просто историята се шегува, защото 44 години по-късно на 9 септември 1944-та година, беше извършен един преврат, доста тягостен за българските граждани", каза той. Независимостта на България е обявена с Манифест в църквата "Св. Св. Четиридесет мъченици" в Старопрестолния град Велико Търново. Трибутарното княжество престава да съществува, а на негово място се появява една нова независима и суверенна държава. "Търновският акт е едно стъпало от трийсетгодишен процес, който започва от 1878-ма година и се започва една неистова битка на българския елит, защото другите граждани са по-безразлични. Трябва да бъдем съвсем честни и да признаем това. Докато се стига до 1908-ма година и България вече може да се нарече независима държава", припомни Киров. Всъщност, според него, с обявяването на Независимостта, битката за независимост продължава. Необходима е промяна на Конституцията, "Т. нар. Търновска конституция, с която много се гордеем, защото била белгийска, но никога не съм разбирал защо се гордеем, че е белгийска", добави той. Налагат се промени в статута на монарха – държавния глава, да се премахне зависимостта спрямо Турската империя. Само за няколко години Българското царство е признато от повечето европейски държави. Киров коментира противопоставянето на монархията на републиката. Когато българският парламент гласува Акта за обявяване на Независимостта, левите сили гласуват против. За тях това е едноличен акт на княз Фердинанд, с който се цели укрепването на властта на монарха. "Представете си, ако тогава изборите не бяха написани от Александър Малинов и другите големи политически мъже на България в демократическата партия, както щеше да стане – държавният глава княз Фердинанд Първи Български обявява Независимостта, обаче българският парламент не я приема и България остава едно жалко трибутарно княжество, пием ракия и играем ръченици, както ги е рисувал Мърквичка", отбеляза той. Според Киров, въпросът за противопоставянето на двата типа управление, е твърде "партизански" и никой сериозен учен не иска да изследва доказаните исторически факти. "Ще се види, че с тези твърдения "ние сме искали република", "а пък други са искали монархия", но "народът всъщност искал република", са чисти глупости. Т. нар. република ни е "натресена" от споразумение между Великите сили", добави той. Този въпрос, по думите на Киров, се отразява върху схващанията на българите за празника на Независимостта. "Не съм сигурен кой какво управление иска в България.", призна Киров. Той отбеляза, че у нас да си поданик, звучи ужасно обидно, но да си гражданин е гордост. И двете са изключително голяма отговорност, и водят до много задължения. Влади Киров е поддръжник на тезата, че България е независима за кратко – от 1908-ма година до 1945-та година. "Не само, че споделям тази теза, ами плача, когато си спомня за тези събития, защото през 1944-та година България беше предадена от вътрешни предатели и построена в една редица, чужда на българския дух, чужда на българската история и там се настаниха родоотстъпници", заяви той. За Киров, Фердинанд и Борис III се опитват да водят, доколкото е възможно независима политика в името на България. Като перифразира руския философ Пьотр Чаадаев, сценаристът заявява: "Аз обичам България с широко отворени очи" и уточнява: "с което искам да кажа, че аз знам и за грешките на българските политици и за грешките на българските писатели, поети. Всичко това ми е добре известно, но заедно с това трябва да държим вратата малко отворена, за да може да влезе вътре надеждата за България". Влади Киров отбеляза, че както всяко голямо събитие в нашата история, така и Независимостта изисква компромис. Цената, която плаща държавата за обявяването на Търновския акт са източните железници. "Всъщност пълната независимост на България струва ако не ме лъже паметта – някъде към 43 млн.,лв" посочи той. Българското правителство води голяма битка за намаляване на сумата за източните железници. "Това е цената на независимостта и българското правителство решава да изплати тази сума и да поеме пълния контрол върху тази толкова важна за България железопътна линия. А между другото в България по това време се строят изключително много железопътни линии и шосета", допълни сценаристът. Днес се навършват 103 години от Провъзгласяването на Независимостта. Сега, когато европейското членство изисква от нас стратегическо мислене с години напред, Влади Киров си представя България след 20 години по-добре и извън ЕС. Според Киров, след 20 години Европейският съюз няма да съществува. "ЕС ще се срути тъй като това е един колос на тънки финансови краченца, на алчни банкери и той ще се срути от алчността на тези хора", добави той. "Разбира се, всяка държава извън съюза ще бъде по-добре отколкото в съюза. Аз винаги се учудвам как германците се съгласиха да унищожат своята марка, как французите своя франк, как италианците своята лирета. Много хубаво го е казала баронеса Тачър: "Докато в Европа, европейски държави са следствие на историческо развитие, ЕС е мечта на философите", а както знаем, всички мечти на философи, обикновено водят до войни. Поне така ни учи историята. Тъй че страхувам се, че тази мечта наречена ЕС, за която се захванаха толкова много хора, че да се чуди човек просто, няма големи шансове", заяви още той./БГНЕС