Дълговата криза е "най-голямото предизвикателство в историята" на ЕС, заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу в реч пред Европейския парламент. "Днес сме изправени пред най-голямото предизвикателство, което нашият съюз е виждал в историята си", заяви Барозу. Той допълни, че е не само "възможно", но и "необходимо" да се разреши "финансовата, икономическата и социалната криза", през която преминава в момента Европа. Барозу призова за въвеждането на данък върху финансовите транзакции, заявявайки, че секторът на финансовите услуги трябва да даде своя принос. Той обяви, че през последните три години членовете на 27-членния блок са отпускали помощ и са предоставяли гаранции в размер на 4,6 трилиона евро за финансовия сектор в резултат на глобалната криза през 2008 г. На предложението за такъв данък се противопоставят САЩ, някои страни от ЕС и най-вече Великобритания, която е дом на някои от най-важните финансови пазари в света. Ако бъде приет, данъкът може да донесе приходи между 30 млрд. и 50 млрд. евро на година. Барозу де факто отхвърли предложението на Франция и Германия за създаване на правителство на еврозоната, ръководено от държавите, заявявайки, че тази функция трябва да се изпълнява от службите му. "Европейската комисия е икономическото правителство на съюза, поради това нямаме нужда от допълнителни институции", заяви председателят на ЕК. През август френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел предложиха създаването на "икономическо правителство" на еврозоната, което да помага за ръководенето на националните политики. Те предложиха президентът на ЕС Херман Ван Ромпой да застане начело на това правителство. Комисията обаче не е съгласна, тъй като смята, че този проект я маргинализира. За постигането на тази цел "повече от всякога се нуждаем от независимата власт на Комисията. Правителствата не могат да постигнат това сами. То не може да се постигне и чрез преговори между правителствата", смята Барозу. Гърция "ще остане в еврозоната", въпреки дълговата криза, увери председателят на Европейската комисия в отговор на предложенията балканската страна да напусне 17-членната зона с единна валута. В годишно обръщение към Европейския парламент Барозу заяви, че Гърция ще остане член на еврозоната, но трябва да изпълни всички свои ангажименти за реформа изцяло и навреме. Той увери, че Европа ще продължава да подкрепя Атина. "Членовете на еврозоната обещаха да се подкрепят взаимно и да проявяват солидарност към Гърция", каза той. Барозу се обяви в подкрепа на създаването на еврооблигации, които според него ще са от полза след време за цялата еврозона. "След като еврозоната се сдобие с необходими инструменти за гарантиране както на интеграцията, така и на икономическата дисциплина, емитирането на общ дълг ще се смята за естествена стъпка, която ще е от полза за всички", заяви Барозу пред Европейския парламент. Той обаче постави условието "тези еврооблигации да бъдат "облигации на стабилността". За тази цел еврооблигациите трябва да бъдат "създадени по начин, който възнаграждава тези, които спазват правилата и сдържа тези, които не го правят", каза още председателят на ЕК. "Комисията ще представи възможностите за подобни облигации на стабилността в идните седмици", уточни Барозу. Някои от тези възможности ще могат да бъдат приведени в действие в рамките на съществуващия договор, а за други еврооблигации ще е необходима промяна на договора, каза още той. /АФП