Два нови черепа, описани в тазседмичното издание на сп. "Нейчър", хвърлят нова светлина върху един малко познат и важен период от човешката праистория - зората на зараждането на собствения ни род Хомо. Новите находки са открити от членове на изследователския проект Кооби Фора - международна група от учени към Националните музеи на Кения (НМК) - ръководен от Мийв и Луиз Лики - майка и дъщеря. Човешката еволюция през последните два милиона години често е представяна като линейна последователност от три вида: от Хомо хабилис през Хомо еректус до нас - Хомо сапиенс. Хомо еректус обикновено се смята за първия човешки праотец, който до голяма степен прилича на нас, но е с по-малък мозък. Откритието е значимо, защото приблизителните геоложки епохи, към които принадлежат, и техните физически характеристики поставят под въпрос досегашните възгледи за човешкия произход. Една от двете находки - горна челюст на Хомо хабилис - датира от преди 1,44 млн. г. и е по-скорошен от познатите досега фосили на този вид. Откритието показва, че Хомо хабилис и Хомо еректус са живели едновременно в Източна Африка в продължение на близо половин милион години. Тяхно съвместно съществуване оборва хипотезата, че Хомо еректус е еволюирал от Хомо хабилис, обяснява Мийв Лики, един от водещите автори на хипотезата. Вместо това и двата вида трябва да са възникнали преди 2-3 млн. г. - период, от който до нас са достигнали изключително малко фосили. "Фактът, че двата вида са съществували успоредно толкова дълго време, предполага, че са разполагали със собствени екологични ниши и не са се съревновавали пряко", допълва Лики. Вторият фосил, открит в същия район на Северна Кения, е на идеално запазен череп на Хомо еректус, който датира от преди 1,55 милиона години. Най-изумителното в тази находка е размерът. Това е най-малкият череп на Хомо еректус в света, достигнал до нас, казва Фред Спур, друг водещ автор. Интересен факт е, че разликата в размера на фосилите на Хомо еректус от Източна Африка - от дребния нов череп до големия екземпляр, открит в пролома Олдувай в близка Танзания - много наподобява тази у съвременните горили. Според съавторката на хипотезата Сюзан Антон, "мъжките горили са доста по-големи от женските и този полов диморфизъм е свързан със стратегията им да имат множество партньорки. Новият череп от Кения предполага, че за разлика от общоприетото мнение, това може да се е отнасяло и за Хомо еректус." Тъй като подчертаният полов диморфизъм се счита за примитивна характеристика в процеса на човешката еволюция, малкият размер на новата находка предполага, че Хомо еректус не е толкова близък до човека, колкото се е предполагало преди. И двете находки са открити при разкопки през 2000 г. в района Илерет, източно от ез. Туркана. Черепът на Хомо еректус бил изключително добре запазен, защото почти целият лежал в слой от пясъчник, когато го забелязал изследователят на НМК Фредрик Манти. За да се извади от обгръщащия го утаечен слой, била необходима щателна лабораторна подготовка в НМК от Кристофър Киъри. Определянето на възрастта на двата фосила станало възможно, след като геоложките пластове били проучени от Патрик Гатого, Франк Браун и Иън Макдугъл. Националното географско дружество на САЩ спонсорира кенийските палеонтологични разкопки на изследователския проект "Кооби Фора" в басейна на ез. Туркана от 1968 г. насам. Мийв и Луиз Лики са щатни изследователи към Националното географско дружество.