Потвърждавам готовността си да бъда посредник и гарант между Българската академия на науките и Народното събрание, между всички парламентаристи, за да вървим всички ние заедно, за по-доброто настояще и бъдеще на България. Тези думи на председателя на парламента Цецка Цачева бяха посрещнати с овации на тържеството по случай 142-та годишнина на БАН, предаде репортер на БГНЕС. Председателят на парламента увери, че всички депутати споделят мнението, че дейците на науката и културата трябва да имат достойно място в съвременното общество, но то да бъде равностойно на онова, което те са дали на това обществото. Според Цачева, годишнината е повод да подходят самокритично и отговорно да се обменят мнения, оценки и идеи за състоянието и перспективите пред науката, за проблемите на нейното развитие. Академията обаче трябва да се изправи пред предизвикателствата на съвременната реалност. "Успешното развитие на страната ни е немислимо без гарантиране на модерна и качествена българска наука. Несъмнено нейните приоритети следва да бъдат и в синхрон с европейската стратегия за наука и иновация", добави Цецка Цачева. Тя призова младите учени да се върнат в България, за да дадат и своя принос. Как ще стане това със средна заплата от 300 лв. обаче не е ясно. Председателят на 41-то НС подчерта, че целите са постижими след приетия с консенсус нов Закон за БАН. "В своята дълголетна история, независимо от превратностите на времето академията винаги е била висок образец на всеотдайна дейност за благото на България, на търсения в областта на науката, на силен международен авторитет, който с право е завоювала, и който с гордост трябва да признаем, че тя има", подчерта Цачева. Словото на акад. Никола Съботинов, председател на БАН обаче "приземи" учените, посочвайки големите финансови затруднения на научната организация. Защото въпреки, че никога не се е отклонявала от завета на основателите си – да бъде стълб на българското обществото, символ на държавността и люлка за науката, академията продължава да е с намален бюджет. Няма яснота дали и в новата макрорамка ще се намерят повече пари за науката в академията, въпреки, че отчетът на БАН бе приет единодушно от всички народни представители. А и няма държавна поръчка, която академията да не е изпълнила. "Обновихме и оптимизирахме научния състав като всяка стъпка от нашите действия беше предварително обявена пред Народното събрание и Министерския съвет, явяващи се принципали на нашата институция. Вместо коментар, препоръка или финансиране ние получихме поредния орязан бюджет – още на 13 октомври нашите млади колеги нарекоха бюджет 2011 "Бюджетът на невежеството", припомни Съботинов. Дали това ще се случи и с бюджет 2012, предстои да разберем на 31 октомври, когато ще бъде внесен в парламента. БГНЕС