Българският лекарски съюз (БЛС) няма да подкрепи промените в Закона за здравно осигуряване. Това съобщи председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов, предаде репортер на БГНЕС. Лекарите са категорично против въвеждането на глобални бюджети, промяна във финансовия модел на системата. Според тях, клиничните пътеки трябва да се запазят. "ДСГ не е метод за лечение", отбеляза Райчинов. Той обясни, че диагностично свързаните групи (ДСГ) всъщност определят средната стойност на единица заболявания. Формира се като средната цена за лечение на болест, се множи по броя преминали болни и коефициента на тежест на болестта. Получената сума се изпраща на лечебното заведение. В този смисъл ДСГ е финансов инструмент. Въвеждането му изисква поне 50 % допълнителен ресурс от държавата, но повече средства в държавата няма. "Без предварителна подготовка и без яснота няма как да се въвежда ДСГ", категоричен бе председателят на БЛС. В отговор на критиките на здравния министър от последните дни, Цветан Райчинов коментира, че ако не е бил в БЛС никой нямаше да знае за Стефан Константинов и той щял да си бъде акушер-гинеколог в болницата в Кюстендил. Лекарите подкрепят предложението за въвеждането на ДСГ, само при условие, че това стане поетапно. В проекта на ЗИД се предвижда още отмяна на въвеждането на електронната здравна карта. Медиците очаквали промяна в срока, който трябва да е до края на 2011-та, но сега отмяната на картата е изцяло. "Не лекарите са тези, които не желаят контрол в системата. Явно някой друг не го желае", отбеляза Райчинов. Към момента задълженията на болниците са около 360 млн. лв, които, по думите на председателя на БЛС, не са чак огромна сума за държавата. Всъщност и самата държава не осъществява добър надзор и има вина за тези задължения. Цветан Райчинов отбеляза още, че няма никакви регулации при отпускането на лекарствата, а такива трябва да има също, както преди медицинските дейности. "Реално са необходими 1 млрд. и половина за лекарства", подчерта той, като добави, че начинът да се набавят не бива да бъде, като се вземат пари от дейности. Възможностите са като се увеличи здравната вноска с 2 % целево за лекарства или се отпускат средства от държавата през данъци, което на този етап е нереалистично. Райчинов постави въпрос към министъра - нужно ли е пак лекарите и сестрите да излизат на улицата, след като се вижда, че системата може да работи. "Насочват се пари към образование и култура, което е положителна тенденция. За съжаление средствата в здравеопазването се запазват", отбеляза Райчинов. В приходната част на средствата в размер 2.6 млрд. лв се пропуска очакваното увеличение на приходите от повишаването на минималната работна заплата. Парите от вноски, според него, трябва да се включат и размерът им е между 80 и 120 млн. лв за следващата година. Лекарите очакват отговор от министъра, за какво и как са изхарчени 340-те млн. лв. – трансфер от НЗОК към министерството. Според тях, остава неизяснен и въпросът 90 млн. лв, предвидени като трансфер за следващата година за какви плащания са насочени. "Според нас тази сума трябва да си остане в Касата",посочи Райчинов. В кратко резюме за 2011-та година, лекарите припомниха постигнатите договорености, довели до положителни промени в системата – въвеждането на прогнозни бюджети, подобряването на контрола от страна на медицински одит, подобряването на условията за лечение на пациенти, въвеждането на регулативните стандарти. Все още има болници обаче, където има проблеми със стандартите. Те са в Пловдив и Враца. Вече месеци в БЛС няма жалби за липси на направления и невъзможност за изследвания. Има намаление на броя хоспитализирани, без да се прилагат специални административни мерки. БЛС прави няколко предложения за подобряване на системата. На първо място в специализираната медицинска помощ – въвеждането на амбулаторен случай. Това означава с едно направление, пациентът да има право на повторен контролен преглед в рамките на определен срок. Предлага се втора възможност за директен достъп до специалисти, като се заплати прегледът от пациента, но не се заплаща последваща хоспитализация. От БЛС са категорични, че искат запазването на клиничните пътеки с възможност някои да се разделят, да се изработят нови и да се преработи Наредба 40. Според Райчинов, е необходимо отделянето на анестезиологията и патоанатомията в самостоятелни групи предвид дефицита на тези две специалности. Друго предложение е в рамките на шест месеца да се събере информация от големите болници за постъпващите случаи, заболеваемостта на пациентите и средствата за лечението им. Данните са необходими, за да стане ясно какъв допълнителен ресурс е необходим в системата, тъй като нито една болница не си позволява да лекува само по една пътека пациент. Средствата се вземат от една пътека, но често пациентите се лекуват и за други заболявания. Към момента организациите са договорили над 90 % от дейностите за следващата година с НЗОК. /БГНЕС