Опрощаването на гръцкия дълг вдига цената на заемите за периферните страни
Достигнатото от европейските лидери споразумение за опрощаване на дълговете на Гърция с 50% може да увеличи цената на заемите за периферните страни в Европа, смятат експертите от BNP Paribas SA.
"Страхуваме се, че изявленията за опрощаване на гръцкия дълг могат да бъдат скептично приети от някои участници на пазара. Суровото отношение към притежателите на гръцки облигации увеличава рисковете от разрастване на кризата", отбеляза анализаторът на банката Сирил Бюзи.
На срещата на върха тази седмица лидерите на страните от Европейския съюз се договориха за отписване с 50% на вложенията на инвеститорите в гръцки държавни облигации, а също така съгласуваха принципите за финансиране на стабилизационния фонд и рекапитализацията на банковия сектор. Освен това беше достигнато споразумение за увеличаване на Европейския механизъм за финансова стабилност до 1 трилион евро.
Приемането на тези мерки бе необходимо на фона на увеличаващите се страхове, че първоначалната програма за спасяване на Гърция е недостатъчна, за да се овладее положението в тази страна, и кризата ще продължи да се разпространява и в други страни от еврозоната – Испания и Италия.
Споразуменията, достигнати на срещата, показват, че МВФ и ЕС едва ли са готови да отпишат своите разходи в подкрепа на проблемните страни, затова рискът от загуби пада върху частните кредитори на Гърция, отбелязват експертите на BNP Paribas. /Интерфакс
Достигнатото от европейските лидери споразумение за опрощаване на дълговете на Гърция с 50% може да увеличи цената на заемите за периферните страни в Европа, смятат експертите от BNP Paribas SA.
"Страхуваме се, че изявленията за опрощаване на гръцкия дълг могат да бъдат скептично приети от някои участници на пазара. Суровото отношение към притежателите на гръцки облигации увеличава рисковете от разрастване на кризата", отбеляза анализаторът на банката Сирил Бюзи.
На срещата на върха тази седмица лидерите на страните от Европейския съюз се договориха за отписване с 50% на вложенията на инвеститорите в гръцки държавни облигации, а също така съгласуваха принципите за финансиране на стабилизационния фонд и рекапитализацията на банковия сектор. Освен това беше достигнато споразумение за увеличаване на Европейския механизъм за финансова стабилност до 1 трилион евро.
Приемането на тези мерки бе необходимо на фона на увеличаващите се страхове, че първоначалната програма за спасяване на Гърция е недостатъчна, за да се овладее положението в тази страна, и кризата ще продължи да се разпространява и в други страни от еврозоната – Испания и Италия.
Споразуменията, достигнати на срещата, показват, че МВФ и ЕС едва ли са готови да отпишат своите разходи в подкрепа на проблемните страни, затова рискът от загуби пада върху частните кредитори на Гърция, отбелязват експертите на BNP Paribas. /Интерфакс
194
2
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Medsan
тези в европа какво я галят тази гарция ве строг контрол на разходите им и икономии това е истината ако беше балгария досега да са ни разчекнали "европеииците"
* Коментар транслитериран от системата
0 1Атанас Буров
По повод казаното от горния читател, ще цитирам едни"тъпизми" от моето ученическо минало, които се оказаха истина десетилетия по - късно:
"Най - независимата държава била България, защото нищо не зависело от нея"!
"Най - суверенната държава била България, защото не се месела нито във външните, нито във вътрешните си работи"!
"Прост народ - слаба държава"!