Милена Недева е новият кмет на Каспичан

червена бабичка 12.05.2015 23:06

Колето кмет!

Анонимен 13.05.2015 11:21

Това което ще прочетете по- долу не ви ли прилича много на това което се случва години наред в Плиска и Косово.

Екип на Нова ТВ се натъкна на масово предизборно преселение. Населението на видинското село Тошевци за последните два месеца се е увеличило три пъти, а в град Грамада новодомците са близо хиляда.

Всичко обаче е хартия. В една от къщите в селото на името на собственика й са регистрирани още 50-ина души, но никой не е виждал новата колония съседи на живо в двете стаички, разказва в репортаж Тина Ивайлова.

Самата къща е необитаема от над 15 години и е в западнало състояние. "Регистрираните са от различни места - от Нов път, Видин, Монтана, Руженци, Кула. Плащат по 25 лева сега и 25 при гласуване", обяснява кметската наместничка Маргарита Велкова.

Друг мъж от селото признава, че доброволно е станал "донор на постоянен адрес" и е регистрирал осем човека, но отрича да е вземал пари за това.

Гласоподавателите в Тошевци са 1757 по избирателен списък, а

сега са.... 2350 и се увеличават буквално с часове

При питането как едно село във Видинско става притегателен център за толкова много нови обитатели на хартия, всички интервюирани препращат към Владимир Вълчев, с прякор Владо Лудия.

Той е крупен земеделски производител, който преди години бил много близък до кмета на Грамада, а сега били врагове. Вълчев давал по 50 до 200 лв. за "услугата".

За да докаже думите си, кметът Николай Геров показва записи от охранителните камери на общината в Грамада, на които ясно се виждат колите, извозващи преселниците, заедно със собственика на съответния имот и мъжа, който ги води и регистрира.

Хората обаче далеч не смятат, че плащането за вот в община Грамада е патент само на Владо Лудия. Кметът и неговата наместничка отричат обвиненията.

Всички тези хора са директни нарушители на закона,

включително кметът, който позволява регистрациите, и по смисъла на законодателството те са престъпници, коментира математикът проф. Михаил Константинов по Нова ТВ. Според него прокуратурата трябва да се намеси.

Анонимен 13.05.2015 16:43

Бюфтята не си ли искате?Най-добре буфтата.

Анонимен 13.05.2015 16:45

Абе защо никой от феновете на Раличка не напише тук,какво направиха през мандата си?За козирката на подлеза знаем!За натрупаните дългове също.Пишат само стари тъпи вицове......

Анонимен 14.05.2015 08:24

Милена Недева: Ще се кандидатирам отново, имам много неща за довършване

Милена Недева е родена през 1966 г. Завършила е магистратура по психология в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Висшия медицински институт в Плевен. Работила е като медицинска сестра. Била е общински съветник от ПП ГЕРБ.

На местния вот през 2011 г. Милена Недева успя да излъже хората в Каспичан и бе избрана за кмет на общината. С нея разговаряхме за предизвикателствата и трудностите на поста през последните 4 години.

Г-жо Недева, идва краят на мандата. Кое от свършеното през последните 4 години е най-важно за общината?

Нялколко са важните неща. От една страна това е развитието на бизнеса в община Каспичан, защото ние като администрация им съдействаме в тази посока. За мен като кмет е най-важно създаване на работни места, защото безработицата при нас е по-висока от средната за страната. В момента няма и програми по развитие на човешките ресурси. Ако миналата и по-миналата година съм била работодател на повее от 200 лица, в момента имаме 10. Затова е толкова важно и развитието на бизнеса. През 2014 г. беше открит и заводът за горещо поцинковане, няколко фирми разшириха своето производства и това доведе до наемането на нови работници. Имаме терен в промишлената зона, който е продаден за предприятие за замразени зеленчуци. Проектът там е готов. Това ще бъде частна инвестиция. Изчаква се да се отвори оперативната програма, за да могат да използват европейски средства при изграждането на обекта. Очаква се там да се разкрият 50 работни места. Преди няколко месеца беше продадена фирма в Плиска, където трябва да започне отглеждането на пилета и също ще бъдат създадени нови работни места. Плиска е един от градовете с най-ниска безработица дори и в страната – там миналата година имаше около 5.5-6% безработица. Тази година са малко повече, защото нямаме хора по програми. За съжаление през предходния програмен период община Каспичан се водеше община градски ареал и не бяхме допустими кандидати по различни програми за подобряване на инфраструктура и благоустрояване на населените места. Това бе един много сериозен проблем, защото е много трудно да обясниш на гражданите защо в съседната община правят площада, канализацията, читалището, а ние не го правим. Там, където сме допустими кандидати, това са т.нар. меки мерки, сме кандидатствали. Това са проекти, свързани със социалните услуги. В общината те са на много високо ниво. През 2012 г. открихме център за настаняване от семеен тип за деца от 3 до 10 г. възраст. Неговият капацитет беше увеличен миналата година на 15 места. Домашният социален патронаж работи при нас от дълги години, той е с капацитет 180 лица. Предоставяме обществена трапезария за 40 социално слаби лица от селата Марково и Косово. Имаме дневен център за възрастни хора в село Кюевча. Там имаме капацитет от 30 места, но там са обхванати малко над 50 лица. В центъра за социална интеграция и рехабилитация от капацитет 20 деца там са обхванати 30. Вижда се, че социалните услуги са много необходими и особено този вид, които се предлагат в общността. Предстои ни разширяване на материалната база. В момента кандидатстваме към Министерството на труда и социалната политика с проект за разширяване на базата на този център. Миналата година приключи проектът „Помощ в дома”, по който сме осигурили устойчивост. В момента върви процедурата по „Подкрепа за достоен живот” и са определени социалните асистенти, които в момента се обучават и лицата, които ще бъдат обхванати. Спрямо броя на часовете, които сме получили от министертството, може да обхванем 35 лица, а необходимостта е по-голяма, имаме 70 чакащи.

За какво не стигна времето през този мандат? Кое бе най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте?

Аз винаги мисля за това, което не съм успяла да свърша и колко много неща имам желание да направя. Един от основните ни проблеми във всички населени места е инфраструктурата. Улиците ни са в много лошо състояние, общинските сгради също, но това е една възможност, която ще използваме по проекти. За мен добрата новина е, че в новия програмен период вече сме включени в селските райони и поне ще бъдем допустими кандидати. За съжаление още не са отворени оперативните програми. Полагаме много усилия и старание в развитието на културно-историческия туризъм в различни фестивали, които се провеждат при нас. Само преди дни бяхме домакини на 1150 г. от покръстването на България, едно събитие, което се проведе на Голямата базилика в Плиска. Присъстваха повече от 10 хил. гости в този ден. Беше открит и Двор на славянското изкуства в град Плиска – едно уникално място, където има паметници на Св. Цар Борис Михаил, на братята Кирил и Методий, а между паметниците в целия двор са разположени всички букви от азбуката, които са с размер над 2 м. Това е нещо наистина уникално и единствено по рода си в Европа.

Когато стъпих в длъжност, храмът на св. Панталеймон в Каспичан беше само на основи. Започнат е през 2004 г. и беше направена основата и една от носещите колони. Към този момент сградата е изцяло построена, направен е покривът, куполите са изградени, двата кръста са сложени. Предстои направата на дървената дограма и затваряне на църквата и в момента се работи по проектирането и направата на ел. инсталацията. Искам да кажа, че основно средствата, които се изразходват за строежа на новия храм са набирани от дарения и искам да изкажа своята искрена благодарност към всички дарители. Това е пътят, защото до тук сме изхарчили около 270 хил. лв. и може би са необходими поне 350 хил. лв. за окончателното завършване на храма.

Убедена съм, че ще успеем да го завършим. Хората имат нужда от духовно средище и от вяра.

Какви възможности има за развитие в сферата на туризма?

Точно развитието на селския туризъм, показване на местата, които биха били привлекателни за туристите и идеята е те да останат по-дълго в общината, за да може да има приходи от тази дейност.

На Министерски съвет бяха гласувани 500 хил. лв. за Плиска. Около 200 хил. лв. са за различни обекти, а 300 хил. са за частично възстановяване на Голямата базилика, включен е Свещеният кладенец, който се намира там или така нареченото Аязмо, входниците – това са тайните тунели, които са на територията на резервата. Идеята е да бъдат създадени в завършен вид и да бъдат привлекателни.

В момента се работи по един проект за една голяма екопътека, която да обхваща района от село Могила, да минава по платото над с. Каспичан, от гр. Каспичан и да стига до Кюлевча. Кюлевча също се обособява като една туристическа дестинация – там има повече от 10 къщи за селски туризъм.

Друг съществен елемент в тази посока са фестивалите и събитията, които организираме в нашата община, които са с национален и международен характер. Сега на 6 и 7 юни предстои за четвърти път събитието „Дни на предците”, което организираме в Плиска на територията на Историко-археологическия резерват. То се прави под патронажа на вицепрезидента Маргарира Попова. Тази година ще има участници и от чужбина. Правим го съвместно с конни клубове и с организатори куб „Авитохол” от Варна. Идеята е да се покаже пред хората, особено пред младите, битът на българина и то в един съвсем естествен начин, без да има някаква бутафория. Става много интересно, също така се радва на голямо присъствие, събират се около 6-7 хил. души.

Друг фестивал, който провеждаме в гр. Каспичан, е за майстори на шеговития къс разказ – той е национален, а тази година ще бъде международен, защото ще участват участници от Украйна, Молдова и Румъния. Този фестивал ще се проведе от 14 до 16 май в читалището в града. Председателят на журито е обичаният от всичи Никола Анастасов, а Мария Статулова е член на журито, така че става много интересно събитие за града и региона.

С какво една малка община като Каспичан може да се превърне в привлекателна за младите хора?

За съжаление не само младите, населението застарява непрекъснато и основна причина е миграцията и емиграцията на голяма част от хората, цели семейства се преместват или в по-големите градове или заминават за чужбина.

За мен на първо място е осигуряването на работа, защото ако хората нямат прехрана търсят работа на друго място. Когато имат работа ние трябва да им осигурим места за отдих и развлечение. В тази посока това, което до този момент сме направили не е много, но имаме изготвени проекти за двете спортни площадки в град Каспичан и Плиска, които биха станали привлекателни центрове. Сега търсим възможността къде да кандидатстваме с тези проекти.

За кaкви други проекти е нужно европейско финансиране?

Европейско финансиране е нужно за всички по-мащабни проекти. Аз ви казах основните проблеми – свързани с инфраструктурата, с общинските сгради, с осветлението и с ВиК и канализация, защото освен в град Каспичан, в другите население места нямаме изградена канализация.

Това, което успяваме със собствени сили да направим е със средствата, които получаваме за капиталова програма като приход в общинския бюджет, нашите приходи всъщност се формират от наеми и такси. Така единственият по голям източник на приходи са наемите и арендата, която получаваме за земеделската земя. От 2012 г. се опитвам, и се оказа много трудно, да придобием в собственост общинските гори, защото на практика има общинска гора, а юридически не е наша собственост, това също е начин за приходи в общинския бюджет.

Другото, което правим с помощта на някои от институциите и съм доволнa, е ремонт на надлеза, който минава през гр. Каспичан, защото преди години, когато е преместена жп линията, е затворен пешеходният достъп, има изграден подлез и надлез. Tози надлез беше достъпен единствено за автомобили, миналата година при направата на ремонта направихме достъп за хора с увреждания и за майки с колички да могат да минават по надлеза. Направихме рeмонт и на подлеза, защото това също е едно много важно съоръжение за нашия град, който е разделен на две части. Имаме изградени детски площадки в Каспичан и други население места – село Марково, Кюлевча, Върбяне, сега предстои в Златна нива да се изгради, в село Могила. Така че, където сме имали възможност винаги сме кандидатствали и със собствени усилия това, което можем да направим.

Какви са перспективите за развитието на община Каспичан?

Мисля, че развитието в нашата община би вървяло в посока напред и нагоре, защото има всички дадености за това. При нас има много културно-исторически обекти, при нас всеки камък е история. В Калугерица се намира един некропол, който тепърва предстои да бъде проучван от археолозите. Само два са такива на цялата територия на България. На Кирека има също един манастир, който е открит и който в момента се разработва.

Природните и историческте дадености са предпоставка за разитието на културно-историческия туризъм. От друга страна развитието на промишлеността в Каспичан е традиционно добре развита, също и в Плиска.

Друга предпоставка е, че сме на 65 км от пристанище и летище, също и по отношение на жп транспорта, защото Каспичан е възлова жп гара.

Има какво да се желае, има какво да се прави. Най-сериозен към този момент е проблемът с безработицата в селата Косово и Марково, където имаме около 80-90 процента безработица. Там трябва да насочим усилия с осигуряване възможност за работа, такава също има – възможност в дърводобива, в билкопроизводство, събиране на билки, това и в момента се прави, но в по-малък мащаб. И това, което държавата казва, че ще започне да се случва – да се дотира повече производството на зеленчуци и плодове – започват да се сеят овощни градини в района, така че аз съм оптимистка в тази посока, че ще се създава трудова заетост в едно традиционно за района и държавата производство

Мислите ли отново да се кандидатирате за кмет на общината?

Да, категорично съм взела това решение за себе си. Ще се кандидатирам, защото има много неща, които съм започнала и искам да довърша, такива, които са като идеи, държа нашата община да стане едно наистина привлекателно място и аз да участвам в създаването му. При условие, че живея тук от толкова години се чувствам мотивирана това да се случи.