Милена Недева е новият кмет на Каспичан

чаталов 08.03.2015 01:03

ох котьооо!!!

Ангел Грънчаров 08.03.2015 12:14

Тук ще се „аргументирам“ с един конкретен спомен, разказван ми когато още бях дете от моя дядо, Бог да го прости. Правя това, защото отделният изразителен епизод, взет от самия живот, говори много повече и по-силно от всякакви общи твърдения.

Та дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:

“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата. Те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света: дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест! Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запомнил съм само припева, а именно: „… да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.

Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“: пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха! Успяха за няколко години да разсипят китното ни село. Всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?!

Ех, Българио, какво направиха от тебе!“

Ето философията, която съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; почина през 1988 г.!

Позитано 20 08.03.2015 17:55

Браво ка ГЕРБ-Касличан!През мандата си успяха да построят комунизма в Общината-да живуркат безсплатно!Други да им плащат,пък те само да папкат.

кръстева 08.03.2015 19:44

съграждани, ще ни затрият като град с проекта за канал