Гърция се отказа от плановете си за провеждане на противоречивия референдум, който заплашваше да потопи еврозоната в тежка криза, съобщи финансовото министерство на страната. Министърът на финансите Евангелос Венизелос е информирал в телефонен разговор председателя на Еврогрупата люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер, еврокомисаря по монетарната политика Оли Рен и германския си колега Волфганг Шойбле за отказа на Атина. "Венизелос информира своите партньори за решението да не се провежда референдум", се казва в изявление на финансовото министерство. Късно в понеделник гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви намерението си за провеждане на референдум, на който гръцкият народ да се произнесе за постигнатите споразумения за финансова помощ на срещата на върха на еврозоната от миналата седмица. Неговото решение се оказа изненадващо за членовете на правителството и собствената му партия ПАСОК. То предизвика буря на световните фондови пазари, които отбелязаха сериозен спад във вторник, а също така острата реакция на водещите европейски страни – Франция и Германия. Идеята за допитване постави под въпрос всички достигнати договорености на срещата на върха на Еврозоната в края на октомври. В рамките на втория пакет страните от еврозоната предложиха на притежателите на гръцки облигации да обменят книжата си със същите, но с номинал с 50% по-нисък, което ще съкрати дълга на Гърция със 100 милиарда евро. Те също така решиха да предоставят на страната и 130 милиарда евро помощ. Папандреу беше повикан незабавно от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози в сряда. Те дадоха на гръцкия премиер ясно да разбере, че ако Атина реши да провежда допитване, помощта за страната ще бъде спряна. Меркел подчерта, че спасяването на еврозоната е по-важно и тя ще бъде спасена с или без Гърция. "Предпочитаме да достигнем до стабилизация на еврото заедно с Гърция, а не без нея, но задачата за стабилизиране на еврото е по-важна", заяви фрау канцлерин. Вчерашният ден беше инфарктен за гръцкия премиер. Той загуби парламентарното си мнозинство, а представителите на опозицията и значителна част от неговите собствени депутати и министри, начело с финансовия Евангелос Венизелос се обединиха в името на спасяването на страната и против решенията на своя министър-председател. Това накара Папандреу да заяви, че може да се откаже от провеждането на референдума. Ако Гърция излезе от еврозоната, тя отново ще получи контрол над своя валутна система и лихвена политика, но най-скорошните последици от тази стъпка ще бъдат разрушителни и за самата страна, и за финансовата система на еврозоната. Завръщането към гръцката драхма е популистка стъпка, тъй като от икономическа гледна точка последиците за страната ще бъдат изключително негативни, смятат експертите. Драхмата може да загуби половината от стойността си, което ще доведе до стремителен ръст на гръцкия национален дълг, той ще достигне около 200% от БВП. Според оценките на UBS AG новата гръцка валута ще се обезцени с 60%, лихвите ще нараснат най-малко със 7 процентни пункта. Даже в условията на мащабна девалвация обемът на външна търговия на страната ще се срине наполовина, а излизането от еврозоната ще струва на всеки гражданин средно 11500 евро през първата година и 4000 евро през втората. Външният дълг на Гърция възлиза на 350 милиарда евро. Европейските, на първо място френските, банки имат големи портфейли с тези книжа. Като се вземат предвид и кредитите за гръцки компании и физически лица обемът на "гръцките" задължения към френски банки възлизат на над 55 милиарда долара. /БГНЕС