В петък избират нов ректор на ШУ „Еп. Константин Преславски“

hm 15.11.2011 18:55

избори ще има пък овчева да не участва - я стига бе.

ШУМ.БГ 15.11.2011 19:53

Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата

Петър Иванов 15.11.2011 21:05

Социалният мързел е в основата на човешката психика

Социалната леност представлява тенденция да се полагат по-малко усилия при изпълнение на адитивна (обща, колективна) задача, при която има обща цел, но няма индивидуално отчитане на приноса на всеки в групата. В условията на социална общност, изпълняваща такива задачи, хората са склонни да бягат от задълженията си и да работят по-малко. Така всеки, който е положил по-малко усилия, има изгода, защото е получил средното за всички, а е дал в замяна по-малко от себе си (усилия, активност, ум, енергия и др.) Смисълът на социалната леност е в бягството от задачите на групата. У нас отдавна са известни принципите "Стой далеч от началника", "Не говори, ако не те питат". Познат ни е вицът за надписа в бара: "Не стреляйте в пианиста, той толкова си може!" Спазването на споменатите повели или заемането на позиция "нищо не мога, нищо не знам" гарантират възможности за "кръшкане", т.е. за "минаване между капките." Ако човек знае, че участвайки редом с други хора при изпълнението на една задача, при която усилията и приносът не се отчитат индивидуално, но ще получи при изпълнението й предварително определена част от общото за групата възнаграждение, той няма мотиви да работи ефективно. Напротив, печели, ако работи по-малко от другите

Например, ако изкопаването на 9 метра канавка от 3-ма души е спазарено общо за 18 лв. (за всеки по 6), то усилията за един метър струват 2 лв. Усилията на този, който не е изкопал очакваните 3 метра, а само 2 метра и е получил своите 6 лева, му се заплаща по-скъпо; той получава не по 2, а по 3 лева на метър. А ако работи още по-малко и изкопае само 1 метър, ще получи фактически по 6 лв. на метър. Ако при същата спазарена схема някой изкопае, освен своите 3 метра, още 3, ще получи по 1 лев на изкопан метър. Хайде сега да пренесем същия изкоп в парламентарната зала. Ако преподавателят отиде само половината дни от месеца в ШУ, той ще увеличи двойно възнаграждението си за единица усилие.

Ако човек работи самостоятелно обаче, т.е. ако не се обединява с други хора, това закономерно намаляване на неговите усилия не може да се прояви. Няма кой да бъде измамен, няма къде да се скриеш, няма как да не изпълниш задълженията си за сметка на другите.

В такъв случай, дали принципът "Съединението прави силата" е правилен? Дали винаги съответства на социалната действителност? Истината е, че ако имаме предвид феномена социална леност, съединяването на хора намалява силата на самите съединяващи се. Тук трябва да си спомним твърдението на Макс Рингелман от преди повече от сто години, че намаляването на колективната работоспособност е повече от два пъти само заради факта, че се работи колективно. И колкото повече са хората в групата, толкова по слаби са техните усилия (упражнената лична сила) при изпълнението на задачите им.

Но има гледна точка. Ние добре знаем, че общите усилия на трима души, даже и да се намалят от социалната леност наполовина, представляват по-голяма сила от тази на един човек. Трима души, даже и с половината (заради социалната леност) свои усилия, биха могли да изтикат затъналия автомобил, за разлика от самотния, макар и изцяло отдаден на задачата по изтикването един единствен човек. Принципът на хан Кубрат със снопа пръчки очевидно игнорира въпроса социалната леност, а по-скоро се интересува от силата на цялостната социална общност: войска, народ, племе, орда. Колкото тя е по-голяма, толкова е по-силна.

Социалната леност се свързва много често с друг разпространен у нас феномен - социалния паразитизъм. Те твърде много се приличат, но все пак при социалния паразитизъм има налице по-дългосрочна възможност да не се работи. Както е известно, отношението на българина към труда, ако и да е позитивно като действие, е негативно като коментар. "Юнак вино пие, ахмак лозе копае", "От труд не се става богато, ами гърбато"- казва народната мъдрост.

Ефектът на баламата, открит експериментално

от Н. Кер и С. Бруун през 1983 г. при тяхното изследване на стратегията на авантаджията в обществена среда, е свързан с характеристиките на личността, която охотно се заема с повече работа, отколкото й се полага, като с това освобождава останалите от груповите им задължения. Всички знаем кои са най-големите страхове на българина - да не настине и да не се мине. С други думи, ние ужасно се боим да не изглеждаме като балами, т.е. гледаме с четири очи да не би да свършим нещо повече, та да не ни помислят за ахмаци.

ШУМ.БГ 15.11.2011 21:29

Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата

ШУМ.БГ 16.11.2011 08:59

Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата