Министерски съвет прие решение за прекратяване на участието на България в тристранното споразумение между правителствата на Руската федерация, България и Гърция за сътрудничество и строителство на петролопровода Бургас - Александруполис, предаде репортер на БГНЕС. България предлага тристранното междуправителствено споразумение за петролопровода, сключено на 15 март 2007 година да бъде прекратено по взаимно съгласие, обясни вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след края на заседанието на кабинета. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок. Правителственото решение е взето във връзка със заключенията, направени в първия етап на работата на международната проектна компания, фазата на разработка на проекта. "Съгласно анализите, петролопроводът "Бургас - Александруполис" не може да бъде реализиран при условията, заложени в сключеното през 2007 година споразумение. В първоначалното споразумение е записано, че ще има проектно финансиране, а това вече е доказано от няколко доклада, че не може да стане. При неналичие на възможност първоначалното споразумение във финансовата си част да се изпълни, смятаме, че трябва да се прекрати дейността по този проект", коментира финансовият министър. Министерски съвет прие днес и постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в компанията "Нефтопровод Бургас - Александруполис БГ" ЕАД. Средствата в размер до 12,8 милиона лева ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към международната проектна компания. "Няма опасност от санкции. Работили сме над една година с международни правни юридически кантори", обясни министър Дянков. Министерски съвет прие и текста на писмата, които се пращат към правителствата на Руската федерация и Гърция и съответно към другите акционери на междуправителственото споразумение и към компанията, която трябваше да разработи проекта. Следващата сряда, на 14 декември предстои годишното акционерно заседание и там България ще излезе с позицията и след това. "Въпрос на време е да се оттеглим. Надяваме се искрено това да бъде прието и от другите партньори и споразумението да бъде прекратено по взаимно съгласие", призна Симеон Дянков. Както информира БГНЕС по-рано днес вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков внася проект да се прекрати участието на България в проекта Бургас - Александруполис, в който участват още Русия и Гърция. България ще се опита да напусне този проект по взаимно съгласие. Ако не се стигне до подобно споразумение България ще се оттегли след 12 месеца, както е предвидено в една от клаузите по договора. И тъй като страната ни има известни ангажименти към договора, ще предложи да се увеличи българския капитал в дружеството. По този начин ще се изчистят българските финансови ангажименти. БГНЕС припомня, че в международната компания "Транс Болкан Пайплайн" Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24.5 на сто. На заседанието на кабинета днес е решено от бюджета да се отпуснат 12.4 млн. лв., за да изчисти страната ни дължимите си вноски към проектната компания "Трансболкан Пайплайн". Наскоро Москва обяви, че ще замрази проекта, но няма да се отказва от него, защото той има одобрението на Европа. Бургазлии и множество екоорганизации обаче се обявиха против изграждането на тръбата, защото щяла да навреди на околната среда и туризма в региона. "Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза малко след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ. През юли 1994 г. Гърция инициира преговори с България и Русия за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис", но подписването на проекта се забавя поради спора между София и Атина за дяловото участие на всяка от страните в строителството на съоръжението. При стартирането на проекта България има 5% участие, което през 1998 г. е предоговорено на 20%. Страната ни настоява делът да се увеличи на 25%, тъй като трасето през нашата територия е два пъти по-дълго, отколкото през гръцка, но Гърция смята, че трябва да се възстанови първоначално договореното 5% участие. На 29 януари 2003 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски подписва в Атина тристранен меморандум за изграждането на "Бургас-Александруполис". С меморандума се дава право на равно участие за всяка от трите страни и се уточнява, че Гърция, България и Русия сами могат да определят кои фирми ще участват от тяхно име в проекта. Документът е подписан от Гърция, но Русия отказва да сложи подписа си под него. На 15 март 2007 г. Русия, България и Гърция подписват в гръцката столица Атина историческо споразумение за изграждане на петролопровода "Бургас-Александруполис". Той ще транспортира петрол от Каспийския регион през Черно море до гръцкия град Александруполис. Официалната церемония се провежда в присъствието на руския президент Владимир Путин, гръцкия премиер Константинос Караманлис и българския премиер Сергей Станишев. Бързото стартиране на работата на международната проектна компания с цел изграждането на петролопровода да започне в началото на 2008 и да приключи до 2011 година, е договорено на срещата. На 10 април 2009 г. жители на Поморие връчиха на еврокомисаря Меглена Кунева протестна декларация срещу изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис". Това става в Бургаския свободен университет, където Кунева изнесе пред студенти тогава лекция на тема "Европейския съюз - сила за промяна". На свое извънредно заседание общинският съвет в Поморие същия ден взима решение за провеждане на местен референдум за или против изграждането на петролопровода "Бургас – Александруполис". /БГНЕС