Основният извод, който можем да направим след количественото и качественото изследване е, че общността на мюсюлманите в България се капсулира, каза проф. Евгения Иванова от НБУ при представяне на резултатите от изследователския проект "Нагласи на мюсюлманите в България - 2011", предаде репортер на БГНЕС. Една от причините за капсулирането е свързана с присъствието на националистическа партия и националистическо говорене в публичното пространство. "Има едно научно грешно понятие "българо - мохамедани", което се въвежда от държавата през 30-те години на миналия век, без да се съобразява с историческия факт, че пророк Мохамед специално споменава да не се казва името му. Правилно е да се употребява думата "мюсюлмани", уточни проф. Иванова. Количественото проучване е правено от агенция "Алфа рисърч" през март - април 2011 в 40 населени места в различни региони на страната, като 50 % от тях са села. Качественото проучване е проведено със студенти от Нов български университет е правено в края на лятото, уточни проф. Иванова. Според нея има сериозно различие в оценката за ДПС между по-младите до 40 години и по-възрастните над 60 години. Средното поколение между 40 и 60 години почти отсъства от България постоянно или временно като голямата част от тях изпращат средства на близките си в страната. Боряна Димитрова, директор на "Алфа Рисърч", която е правила сравнение и с други техни проучвания посочи, че по - младото поколение не приема ДПС като своята партия, докато другите мюсюлмани, отъждествявайки се с нея казват, че техни близки са ги посъветвали да гласуват за Движението за права и свободи. От своя страна социологът Антоний Гълъбов, който е част от екипа, осъществил проучването посочи, че се наблюдава и Живковият модел по отношение на мюсюлманите. Според него този модел е бил преустановен по времето на управлението на Иван Костов, но след това се е върнал и това е една от причините за капсулирането на общността. Една от другите причини за това, която е най - видима в Западните Родопи са акциите на ДАНС. В заключение проф. Евгения Иванов заяви, че няма никакви признаци за прояви на радикален ислям в България. Работа на ДАНС е да установи има или няма подобно явление, но нашето проучване показва категорично, че основа за това няма. Изследването, фокусирано само върху мюсюлманските общности, е първото в България за период от 25 години. Според данните от проучването на първо място в приоритетите на българските мюсюлманите е семейството (95,4%). На второ място е работата с 93,3%. За мнозинството анкетирани основен източник на доход са заплатите (45,1%), пенсиите и социалните помощи (25,7%). Със собствен бизнес се издържат само 5,6% - почти толкова, колкото с помощ от близки, живеещи в чужбина (5,3%). Като дълбоко религиозни се определят 28,5%, а едва 8,1% смятат, че има само една вярна религия. 41% изобщо не посещават джамия, 59,3% никога не се молят, затова пък 88,2% обрязват децата си, а 96,1% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция. В тези резултати личи инерцията на традицията, по-скоро изпразнена от специфично религиозно съдържание. В същото време, отговорите на други въпроси недвусмислено показват скъсване с традицията и влияние на модерността: 83.6% смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домашните задължения; 53.5% допускат съжителството на двама души без брак; не са малко тези, които ядат свинско (39.8%) и пият алкохол (43.3%), значително е отслабена ролята на възрастните при взимане на важни решения. 79,6% твърдят, че носенето на забрадки в училище е недопустимо. Като турци са се самоопределили 64% от анкетираните, като роми – 6,9%. Останалите групи се разпределят така: помаци – 10,1%, българи – 7,5%, мюсюлмани – 5,6%, без отговор – 4,5%, къзълбаши, сунити, алиани – 1,4%. Политиката ангажира активно само 12,3%. 50,9% - най-високият процент съгласие, смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38,7% твърдят обратното. Въпреки това, процентът заявяващи, че ще гласуват за ДПС категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот обаче е, "защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС" (50,8%) – срещу 17,2% за "споделям идеите и принципите на ДПС". Вероятно, тук става дума за същата инерция, откроена и по отношение на религиозната обредност. 87,5% не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1,4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока. В същото време, дълбочинните интервюта показват засилване степента на капсулиране в собствената група и намаляване на доверието в "другите". Този процес би могъл да има множество обяснения. Едно от тях е, вероятно, гръмогласният говор на омразата, който в представите на изследваните общности постепенно може да заличи разликата между "националисти" и "всички българи". Резултатите от проучването ще бъдат дебатирани на кръгла маса на 12 декември в НБУ. /БГНЕС