Авторитетното френско списание "Експрес" публикува секретни документи от българското разузнаване за престоя на международния терорист Карлос в София. Агенция БГНЕС публикува ексклузивно пълния текст от разследването на "Експрес". Двойката, която е настанена в стая 227 в хотел "Витоша-Ню Отани", не мина, без да предизвика интереса на Държавната сигурност /ДС/. 4 септември 1979 година. По това време всички чуждестранни гости на "японския хотел" в София са следени внимателно. Агентите от българското контраразузнаване веднага разбират, че става въпрос за "специални клиенти". Ахмед Фауаз Адил е иракски гражданин с дипломатически паспорт от Народна демократична република Йемен. Същото се отнася и за неговата приятелка Илхам Жозеф Саед. "Първият ден тя бе с кестенява коса, но на другия ден вече бе с кафява", пише с учудване "Агент Зарев". Според Зарев нейният приятел е на между 26 и 30 години - енергичен, облечен с вкус, с руси мустаци. "Съмнявам се да е арабин", пише от своя страна "Агент Николай", който работи в казиното на хотела. "Господин Адил говори свободно френски и английски, но със силен испански акцент", пише още той. Тогава българските служби разбират, че имат работа с Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос и неговата приятелка Лили - Магдалена Коп. България - оперативна база Обезпокоени от честите визити на Карлос в София българските спецслужби създават специално досие, в което събират всички информации за Организацията на международните революционери, ръководена от Карлос. "Експрес" успял да прочете това дебело досие, което се съхранява в архивите на бившата ДС. То носи името на българските агенти, които те са дали на Карлос и неговата група - Линкс. В периода между 1979 и 1986 година Карлос е посетил десетина пъти България. Той е идвал винаги с фалшиви документи и имена под прикритието на йеменски, иракски или сирийски дипломатически паспорти. По това време терористът, който е на върха на своята слава, не крие истинската си самоличност, нито пък целите на мисията си: да воюва по всякакъв начин срещу империализма и преди всичко срещу ционистката държава. Според българските служби централата на организацията на Карлос се намира в Дамаск, а средствата в Триполи. Движението има собствени бази в много източноевропейски държави, но най-много в Югославия, Румъния, Унгария и Източна Германия. В началото София е само град, където Карлос се чувства сигурен и в безопасност. Удобен транзит по пътя за Дамаск. Карлос играе в казиното, докато неговите приятели се забавляват. Някои от тях не се отказват и от по-фриволни забавления, което води до остри реакции на шефовете им и по-специално на техния харизматичен лидер. Той дори си позволява да подаде сигнал в местната полиция за откраднато златно колие. Българска ДС не вярва на Карлос Всъщност Карлос много е искал да привлече българските спецслужби към неговата кауза, но българските служби са доста против това и особено след като през 1984 година разбират, че той иска да превърне страната в "оперативна база".Тогава спецслужбите получават заповед да направят всичко възможно да го разубедят, но да не предизвикват наказания за София от страна на неговата организация. България иска да предотврати опасността страната да бъде представена от империалистите като средище на терористи. Тази загриженост непрекъснато се подчертава в стратегията на ДС, която е разтърсена от скандала с "българската връзка" в атентата срещу папата през май 1981 година. Благодарение на дипломатическия си имунитет Карлос и неговата група често се разхождат въоръжени, а в техния багаж има неща, които приличат на експлозиви и детонатори. Агентите на ДС само документират тези неща, без да предприемат каквото и да било. Българските спецслужби се интересуват за личността и идеологията: За тях Илич Рамирес Санчес е псевдореволюционер, който не носи в сърцето си Съветският съюз. В един доклад на българското външно разузнаване от 1985 година се казва, че той е "непредвидим и с безразсъдните си действия е причинил доста грижи на източногерманските и унгарските служби..Нашите служби го определят като доста горделива личност, с огромно его, който има склонност да си измисля легенди за себе си", пише още в доклада на българските агенти. Друга причина да не харесват българите Карлос е фактът, че неговата организация е "пълна със западни агенти, преди всичко френски". През 1986 година българското консулство в Дамаск получава заповед "да издаде само тридневна транзитна виза на Карлос и неговите приятели и да му се подчертае, че той не е желан". 1986 г за последно в БГ По време на последната си визита в София в началото на 1986 година Карлос предупреждава служителите от охраната в хотела, че е бил засечен от агенти на Мосад в казиното. След разследване на ДС се установява, че тази вечер в хотела "Витоша - Ню Отани" действително е имало двама израелски граждани, но не може да се твърди, че те принадлежат на израелските спецслужби. След тази дата Карлос никога повече няма да дойде в България и неговото досие - Линкс ще бъде закрито през 1989 година, няколко месеца преди падането на Берлинската стена. На 30 март 1988 година е изработен подробен и дълъг доклад на българското контраразузнаване за групата на Карлос. В него се анализират в детайли връзките на терориста с чуждите спецслужби. Докладът е подписан от "полковник Стефанов". Според него има безспорни доказателства, че Карлос е имал връзки с френските спецслужби след ареста на Магдалена Коп - Лили и Бруно Бреге през 1982 година. Българите са убедени, че неговата група е пълна с германски и френски агенти. Българите получават тези дани от Близкия изток, но и от самия Карлос, който признава пред български офицер, че се съмнява в един палестинец, че работи за французите. "В момент, когато получа точна и сигурна информация той ще бъде премахнат", казва Карлос по този повод. На 30-ти март 1984 година Карлос се оплаква, че става все по-трудно да се работи, защото западните агенти са по петите му. "Той не се страхува от французите, с които според него има споразумение, но се страхува от американците, които са се ангажирали много сериозно", пише българският агент, който работи в казиното в хотела "Витоша Ню Отани". Според него Карлос бил сърдит на Франсоа Митеран и на главния прокурор на Франция. Тези две подробности ще подсилят споровете за възможните преговори по онова време между френските власти и Карлос за освобождаването на негови съратници в замяна на спирането на атентатите. БГ - агенти: Карлос е хомосексуалист По време на визитата през март 1984 на Карлос в София са ангажирани няколкостотин агенти от ДС, които следят до най-малките му движения. По това време той идва с някой си Мустафа Чейкхо, пристигнал с обикновен сирийски паспорт, който българските агенти определят като много опасна личност. Той е роден в Южен Ливан и е известен повече с псевдонима Тарек или Амар. Той се смятал за предполагаемия автор на кървавите атентати в Бейрут срещу американските и френски бази. Двамата се срещат с палестинската общност в България и имат непрекъснато обяди с българските домакини, всички те агенти на ДС. Тарек все пак ще реши да направи няколко самостоятелни разходки в София с две млади дами, една от тях дори ще го заведе на гости у нейния апартамент, където ще бъдат заедно 40-на минути, се казва в доклада на един от агентите на ДС. По време на един обяд в софийски ресторант Тарек ще се опита да свали две гръцки туристки, което ще доведе до огромен скандал на арабски език от страна на Карлос, пише агент Иванов, който е на масата. След скандала Тарек казва, че забележката на Карлос се дължи на факта, че той предпочита младите мъже пред жените. "Би било тъпо да дойдеш в София да търсиш млади мъже при положение, че в Бейрут има безброй такива", отговаря Карлос, което от своя страна допълнително смущава агент Иванов. Дали Карлос е бил хомосексуалист! ДС анализира сериозно тази възможност. "До този момент не сме получили нито една информация, че Линкс 1 е имал интимни връзки с жени по време на престоя си в България, което ни кара да мислим, че е възможно той да е хомосексуалист", пишат българските агенти на 23 март 1984 година. В същото време ДС подчертава, че не са получили подобни заключения от нито една служба от братските страни. "Може да се приеме, че двамата мъже умишлено са излъгали, за да проверят агент Иванов", пише още в доклада на българските спецслужби от онова време. /БГНЕС