Маратонските преговори за климата приключиха в зори в Дърбан, Южна Африка, с пътна карта, която би трябвало да доведе към 2015 г. до сключване на споразумение, обхващащо за пръв път всички страни в борбата срещу климатичното затопляне. През четиринадесетте дни и две безсънни нощи на преговори представителите на 190 страни участнички в тази конференция неведнъж бяха близо до провал. Затова след края на срещата преобладаващото чувство у повечето е облекчение. "Както казваше Мандела, винаги изглежда невъзможно, докато не бъде направено. Е, вече е направено!" - бе реакцията на изпълнителния секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Кристиана Фигерес. Европейският съюз, който бе вложил целия си авторитет за постигане на юридически задължително споразумение, трябваше да се задоволи на тази конференция – преминала в сянка заради кризата с еврото – с текст, който оставя висящ въпросът за задължителния характер на бъдещия пакт за климата. Споразумението, което позволява да се продължи след 2012 г. действието на протокола от Киото и да се избегне провал след огромното разочарование от срещата в Копенхатен, не съдържа обаче обещания на страните за по-големи съкращения на техните емисии на парников газ. Дадените вече обещания далеч не са достатъчни, за да се задържи затоплянето под 2 градуса по Целзий. Изправени пред категоричното несъгласие на Индия, европейците в крайна сметка се съгласиха с формулировката, определяща бъдещото споразумение като "протокол, друг законов инструмент или съвместно решение с юридическа сила". Целта е това споразумение да влезе в сила от 2020 г. В крайна сметка срещата завърши добре, смята американският представител за климата Тод Стърн. За пръв път развиващи се страни ще се съгласяват да се придържат към законово споразумение за климата, подчерта той. Решенията, взети призори в разположения на Индийския океан град Дърбан, са под спешно необходимите мерки за климата, смята от своя страната НПО Оксфам и определя това споразумение като "възможния стриктен минимум", който оставя света да върви като лунатик към затопляне от 4 градуса по Целзий. С тази "пътна карта в джоба" европейците дадоха съгласието си за продължаване на протокола от Киoто след 2012 г. Протоколът от Киото, приет през 1997 г., който е в сила от 2005 г., засега е единственият международен договор за климата. Той налага на индустриалните държави с изключение на тези, които не са го ратифицирали /САЩ, Aвстралия и други/, да намалят емисиите на шест субстанции, отговорни за климатичното затопляне и на първо място на СО2. За продължаването му енергично настояваха развиващите се страни, които неуморно припомнят, че Северът има "историческа" отговорност за натрупването на СО2 в атмосферата. В Дърбан бе приет механизъм за работа на Зеления фонд, чиято цел е да помага финансово на развиващите се страни да се справят с климатичното затопляне. Но централният въпрос за захранването на този фонд остава без отговор, а ангажиментът, поет в Копенхаген преди две години, е той да е 100 милиарда долара годишно след 2020 г. Навлязохме в период на икономическа несигурност, на ера на на строги фискални мерки. Но аз няма да се уморя да повтарям колко важно е развитите страни да спазят ангажиментите си, подчерта в Дърбан генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Следващата голяма среща на дипломацията за климата ще е в Катар, който изхвърля... най-много СО2 на глава от световното население. АФП