България не участва и по никакъв начин няма да участва и в бъдеще с допълнителни вноски към Международния валутен фонд за изпадналите в криза държави. Тази позиция на София днес отново беше повторена по време на заседание на ЕКОФИН от министърът на финансите Симеон Дянков, предаде репортер на БГНЕС. По време на телеконферентния разговор с участието на всички министри на финансите на страните-членки от Европейския съюз са били обсъдени два въпроса: 1. Допълнителните вноски към Международния валутен фонд; 2. Европейския стабилизационен механизъм /ЕСМ/. "България не смята да дава каквито и да било пари за МВФ по две причини. Първо, смятаме, че МВФ не е изиграл добра роля в последните три години при справянето на финансовата и икономическа криза в Европа, особено що се отнася до Гърция. Второ, не смятаме, че финансово дисциплинирани страни като България трябва подпомагат недисциплинираните финансови страни", подчерта министър Дянков. Той отрече появилите се в някои медии спекулации, че България била настойчиво поканена да участва в увеличаването на финансовите възможности на МВФ със сума около 2 млрд. евро. Министър Дянков припомни, че преди месец на разговорите в Брюксел беше постигнато принципно съгласие, че еврзоната ще даде допълнителни пари в рамките на 150 милиарда евро, за да подсили програмата на МВФ. Първоначално се смяташе, че тези пари ще отидат в специален фонд само за европейските държави, впоследствие беше решено да отидат за подпомагане на всички закъсали държави по света. Министър Дянков отбеляза, че европейците имат най-голям дял в МВФ. Това дава основание да се предполага, че всички тези пари, ако не и всичките, ще отидат за подпомагането на нуждаещите се европейски страни. Сумите в този пакет се разпределят по квотен принцип, както всички останали вноски в еврозоната. Германия ще даде 41 млрд. евро, Франция – 31 млрд.евро, Италия – 23 млрд.евро, Испания – 15 млрд.евро, Холандия – 14 мрд. Евро, докато се събере цялата сума от 150 млрд. от еврозоната. Извън еврозоната пет страни са заявили доброволно желание да участват под някаква форма в подпомагането. Това са Чехия, Дания, Полша, Швеция и Великобритания. Проблемът беше по какъв начин ще се запише тяхното участие. Чехия, Дания, Полша, Швеция принципно са готови със сумите, които са също на квотен принцип. Така Чехия ще даде 3,3 млрд.евро, Дания – 5,3 млрд.евро, Полша – 6,3 млрд.евро, Швеция по квоти би трябвало да внесе 6,8 млрд.евро, но е изразила готовност да увеличи тази сума до 11 млрд.евро. Основният проблем как да участва Великобритания. Лондон е подчертал, че е един от първите, който е настоявал за засилването на МВФ в борбата му с кризата. Но Обединеното кралство не иска да участва в пакета от еврозоната, а в рамките на Г-20, на която е член. Общата помощ на всички страни от ЕС ще възлезе на около 200 милиарда евро, посочи министър Дянков. Вторият въпрос, който се обсъжда на днешния ЕКОФИН, е за Европейския стабилизационен механизъм, който трябва да бъде до 500 милиарда евро. Той засяга само страните от еврозоната и България няма да дава никакви пари за него, припомни министър Дянков. На последната среща на върха в Брюксел /9 декември/ са направени няколко допълнителни предложения. По две от тях няма спор: вместо от 2015 г. този механизъм да влезе в сила от 1 юли 2012 г. и участието на частния сектор да бъде само в изключителни случаи. Дискусии е предизвикало предложението решенията да се приемат с квалифицирано мнозинство от 85% на страните-членки на еврозоната. Финландия се противопоставя на тази точка, защото тя не може да мине в техния парламент. Испания постави въпроса за 15% блокираща квота, дали да бъде от една голяма държава или от поне три държави, които и да са те. Германия, от своя страна, би искала да обвърже подписването на ЕСМ с влизането в Пакта за финансова стабилност, който предвижда в конституцията на всички страни да се запишат ясните правила за дефицит и дълг спрямо БВП. Предложението на Берлин все още е работно. Германия настоява, макар ЕСМ и Пакта да не са подписват едновременно, да се свързани. Берлин иска държава-членка на еврозоната да получава помощ от ЕСМ само, ако е подписала Пакта за стабилност. Италия и Испания поддържат обратната теза. ЕСМ не трябва да бъде свързан с Пакта за стабилност, защото той се обсъжда вече от пет години. /БГНЕС