Пренаселеността в затворите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен, София и общежитието в Кремиковци остава изключително сериозен проблем, който води след себе си нарушения на редица права на лишените от свобода, алармират от Българският хелзински комитет, съобщиха от комитета. При последното посещение на БХК в затвора в Бургас бяха настанени 866 лишени от свобода при капацитет 371 места. В няколко от килиите, на площ от около 55 кв. м. са настанени 44 души на 40 легла. Някои от леглата са подредени едно над друго на три етажа. Поради недостига на легла някои затворници са принудени да спят на пода между леглата, а дюшеците им през деня са навити и поставени под леглата. В килиите няма санитарни възли, през нощта затворниците са принудени да ползват кофа, пред очите на всички останали настанени. Подобни са условията в Осма група на Варненския затвор. Отделението се намира на последния етаж на корпуса. Всяка от килиите там е с площ по около 25 кв.метра, обитавана от 15 затворници. Свободната площ в килиите е само тесен коридор между леглата. Леглата са железни, на три етажа. Най-горните от тях са на половин метър от тавана. Оголени електрически кабели висят в опасна близост до спящите на горните етажи. Повечето осветителни тела липсват. Стените са мръсни и изронени. Подовете са покрити с пласт мръсотия. "В края на 2011 г. за пореден път БХК изразява своята загриженост за правата на човека в местата за лишаване от свобода. Всяко едно правителство през последните 20 години се съгласяваше, че положението в българските затвори е изключително тежко. Направени бяха няколко опита за модернизиране на системата на затворите, но те се ограничиха до сферата на законодателството, до частични ремонти на тотално амортизираната материална база на няколко затвора и до основен ремонт на един от общо 13-те затвора в страната", каза Красимир Кънев, председател на БХК. БХК счита, че за системата на местата за лишаване от свобода е необходимо целево финансиране и то не само за издръжка, но за строителство на нови затвори и ремонтни дейности на настоящата материалната база. "Това е единственият начин занапред условията в затворите да не дават повод на лишени от свобода да печелят дела в България и в Европейския съд по правата на човека, а държавата да изплаща обезщетения, вместо да инвестира в затворите", каза Станимир Петров, координатор Програма "Мониторинг и изследвания" в БХК. На 25 ноември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията (КСИ) на ООН публикува своите заключителни препоръки след поредния преглед на задълженията на страната по Конвенцията против изтезанията. С изключително критичен тон КСИ отправя редица препоръки за подобряване на защитата срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отнасяне в България. Тези от тях, свързани със затворите, включват: подобряване на материалните условия в следствените арести, полицейските управления и затворите; прекратяване използването на единична изолация като наказателна мярка в местата за лишаване от свобода, както и на прекомерната изолация на лишените от свобода до живот; провеждане на бързи, цялостни и безпристрастни разследвания по всички жалби за малтретиране от служители на реда. На 14 ноември 2011 г. Министерство на правосъдието оповести, че е изготвило Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Законопроектът има за цел да освободи държавата от задълженията да финансира важни дейности на местата за лишаване от свобода, да облекчи възможностите за изолирано настаняване на осъдените, обвиняемите и подсъдимите и да засили рестрикциите при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража. Изключително тревожно е предложението да се отложи с още пет години влизането в сила на стандарта за минимална жилищна площ за един лишен от свобода, която да не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Законопроектът предвижда този стандарт да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Последните изменения са в грубо нарушение на правата на лишените от свобода, поради което БХК счита , че е необходимо сериозно преосмисляне на новите предложения през призмата на международните стандарти за третиране на лишените от свобода. /БГНЕС