Малко след като е представил своята Първа симфония, Бетовен е започнал да чувства първите симптоми на глухотата си. Според група холандски изследователи партитурите му отразяват развитието на болестта. Той използвал все по-малко честотите, които чувал зле. След като анализирали творбите му, регистрите, видовете ноти, инструментите, учените достигнали до извода, че патологичното състояние е повлияло върху изкуството на композитора. В началото е започнал да чува по зле високите тонове, а с напредването на глухотата все по-често е използвал средни и ниски. Той е съзнавал случващото се и се е опитвал да компенсира недъга си. През 1824 г. е използвал тромпет, за да може да чуе композициите си, а през 1817 година е поръчал специално пиано с по-силно опънати корди. Глухотата на великия композитор не е била предизвикана от музиката, а от заболяване. Има различни хипотези за произхода й. Някои проучвания сочат като възможна причина възпалението на червата или сифилис. Глухотата се е развила много бързо, за 10 години той е бил напълно глух. Ако причината за състоянието му е била музиката, то развитието му би било много по-бавно. Около 40% от музикантите имат нарушение на слуха. Примерно, цигуларите оглушават с лявото ухо. Но никога не оглушават напълно. Състоянието им кара изпълнителите да свирят все по-силно, а композиторите имат тенденция да композират в честотите, които чуват. Затова специалистите препоръчват ежегодни прегледи на работещите в такава среда повече от 4 часа на ден. Ако се установи начало на глухота, могат да бъдат предложени мерки, като абсорбиращи звука пана на стените, специални тапи са уши, увеличаване на разстоянието между различните инструменти в един оркестър и др. /БГНЕС