Изпитваме някакво мазохистично чувство постоянно да се самообвиняваме и да се изкарваме по-черни и по-виновни, казва психологът Иван Игов през БГНЕС. "Така забравяме за истинските си качества, на хора живеещи на този исторически кръстопът, наречен България. Като човек, занимаващ се със социално-психологически изследвания, мога да кажа, че психическото здраве на българина като част от народ, преминаващ от криза в криза, е разклатено", посочи той. "В нашия род всеки първороден син се кръщава Иван или Петър. Така аз нося и трите имена на дядо си: протестантски пастор, човек, вписал съдбата си в трагичната история на страната ни през 20-ти век – от септемврийския метеж през 23-та до лагерите в Белене и Куциян. И никога не загубил вярата в Бога и в страната си. Винаги ми се искало да съм като него – независим и отстояващ възгледите си. Така, че моето име наистина е съдбата ми", призна той днес, на именния си ден. "Нормално е де сме объркани, напрегнати и понякога агресивни. Само не разбирам, защо тази агресия я обръщаме все към себе си", чуди се психологът. Четох наскоро лекциите на представителя на САЩ в България след войната генерал Майер Барнс. Той ни описва така през 1946 г.: "Там живеят седем милиона трудолюбиви хора, които от сутрин до вечер работят , за да изкарат прехраната си и те никога няма да се примирят със съдбата, която им отредихме …" . "Иска ми се да вярвам, че ние все още сме такива и че тези скрити добродетели отново ще доминират. Тогава наистина ще "оздравеем", убеден е психологът. Постоянно се борим с кризите – и тези които идват отвън, и тези, които сами си създаваме, продължава Иван Игов. Само за последните 100 години сме преживели три национални катастрофи, две въстания, две революции, няколко прехода и какво ли още не, изброява той. "Ние нямаме разглезеното потребителско поколение на т. н. "бейби бум" и днешните разочарования на техните наследници. Затова и по-лесно ще се справим. Дори предвиждам, че след година ще бъдем в много по-изгодна позиция от много други европейски страни", споделя оптимизма си психологът . Стига правителството да се сети, че от криза се излиза с финансова дисциплина, инфраструктурни проекти и добро образование, смята той. И ако за първите две неща нещо се прави, то последното е в тотален застой, заявява Игов. Затова когато кризата попремине, ще имаме пари и магистрали, но не съм сигурен дали ще имаме хората, които ще могат да ги ползват, обобщава той. Не е вярно, че у нас няма социални протести, отговаря той на въпроса защо не сме като гърците, примерно, и не отстояваме правата си пред властта. "Просто ние българите най-често протестираме по различен начин – емигрираме. И то не само навън, но и навътре, към себе си. Затова, например толкова много скочи броят на самоубийствата у нас, включително и на деца. Социалният протест се изразява и в отчуждеността на хората от тези, които ги управляват – отказа от гласуване или лесният начин, по които продават някои от нас гласа си с убеждението, че "от мен нищо не зависи", продължава коментара си Иван Игов. И ако политиците се заблуждават от тази пасивност, то те рано или късно ще бъдат наказани, категоричен е той. Спомнете си какво стана с националистите на изборите след изцепките пред джамията в София и в Катуница, дава той един от пресните примери. Надеждата ми е в онова "паралелно" поколение, което през последните години израсна не с нас, а покрай нас, отбелязва Игов. Да, то е ощетено - 41% от тези деца са функционално неграмотни, на много им липсват конкретни умения за справяне с живота, но те не носят "научената безпомощност" на своите родители, израснали в тоталитарните режими, казва психологът. Те по-лесно от нас проявяват своята независимост и желанието си да успеят, смята той. Това, което ние трябва да направим е не да ги напътстваме, а да не им пречим, убеден е Иван Игов. "Те не носят обременеността на миналото и много по- лесно и бързо се "учат в движение". Хубавата новина е, че вече сме преполовили пътя "през пустинята" , лошото е, че с водачи все не случваме", заключи психологът. /БГНЕС /