Здраво ли е сърцето на българина, питаме известния кардиохирург доц. д-р Иво Петров днес, на именния му ден. Според статистиката, за съжаление, то не е здраво, тъй като правим всичко възможно да го увреждаме, отговаря той в интервю за БГНЕС. В България съществуват в кристален вид всички рискови фактори, които водят до ранно развитие на съдови проблеми. Тютюнопушенето, високото артериално налягане, стресът, неправилният начин на хранене с високо ниво на холестерол, ранното развитие на диабета и късното му откриване, са сред тях, подчертава инвазивният хирург. Също е известен фактът, че около 60% от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдовите заболявания и най-вече, на техните усложнения, добавя той. Българинът си мисли, че това, което се случва на съседа, него ще го отмине, а дори и при алармиращи симптоми той продължава да си живее, както и допреди тях – с ракийката и цигарката, без да слуша разумните съвети на лекарите, твърди д-р Иво Петров. За стотици българи името на инвазивния хирург д-р Иво Петров е синоним на живот и се произнася с уважение на научни форуми по света. Днес, на именния му ден, го заварихме на път от болницата за вкъщи. "Никой не ме е карал на именния си ден да ходя в болницата, но това за мен е важно, защото винаги съм се опитвал да запазя човешкия контакт с пациентите си, въпреки че голяма част от работата ни е свързана с интервенция", сподели той. На един от нашите професори, от които сме се учили, направих съдова интервенция, която е доста сложна и слава Богу, се оказа успешна. Днес просто отидох да го видя как е, какъв е клиничният резултат и за радост той се чувства отлично, каза д-р Петров. Смятам, че независимо от критичните оценки, системата на здравеопазването работи. Има по-стройна организация в сравнение с предишни периоди, убеден е известният кардиохирург. Създадена е базата на нещо добро, което трябва да се оптимизира, коментира той. И друг път съм казвал, че в системата има толкова голям финансов недоимък, че дори и Бог да стане министър на здравеопазването и той няма да е добър, смята д-р Иво Петров. Трудно е да се справиш при такъв гигантски дефицит, когато системата се самозалъгва, че може да се справи сама, твърди той. За Здравната каса това е непосилно, защото към лечението у нас има значително по-големи финансови изисквания, отколкото тя може да осигури, добавя кардиохирургът. Мнението му е, че трябва да има разнообразяване на финансирането в здравеопазването и това може да стане по няколко линии. Необходимо е да се позволи съфинансиране от допълнителни здравни фондове и официално съфинансиране дори от страна на пациентите, казва д-р Иво Петров. Сега пациентът може да плати на лекаря, но няма никаква гаранция, че ще получи онова, за което мисли, че си плаща, обяснява лекарят. Тук има едно голямо неразбиране. Докторът си мисли, че му плащат, защото е много изявен специалист и е оценен като такъв, а пациентът често смята, че доплаща, за да му бъде осигурено най-доброто лечение, както и материалите и консумативите. Д-р Иво Петров дава пример с практиката в Япония – там официално има 30% доплащане от страна на пациента, а това играе донякъде възпираща и обучителна роля. Така пациентът не ходи за щяло и нещяло в болницата, защото знае, че трябва да доплати 30%, останалите 70% ги плаща държавата и фондовете. У нас, обаче, продължаваме да се срамуваме да казваме, че има финансов недоимък в здравеопазването и да не правим това съфинансиране официално, продължава коментара си лекарят. Според него крайно време е това да се случи. За д-р Иво Петров не е вярно, че тяхната известна болница лекува само богати пациенти. Тя функционира като една нормална държавна болница, опровергава той различните слухове. Все пак, напоследък у нас се забелязва развитие, вследствие на усилията на Дружеството на кардиолозите в България и на джипитата. За да започнем да живеем по-здравословно, оказва се, че имаме нужда от обучение всички ние, за да не ставаме пациенти, твърди д-р Иво Петров. Има вече добра практика на сътрудничество между министерството и дружеството на кардиолозите и един от примерите е стартирането на програмата "Стент за живот". Тя цели повече от 70% от пациентите с остър миокарден инфаркт да достигнат максимално бързо до интервенционална процедура и стентиране, който е най-модерният метод. Вторият добър пример е създаването на националния регистър за инвазивно - кардиологичните процедури. Така че, когато има желание винаги има и резултати, казва д-р Иво Петров. Благодарение на проф. Чирков и на доц. Джоргова, която е първият мой учител в областта на инвазивната хирургия, успяхме да приложим няколко авангардни метода за първи път у нас, припомня д-р Иво Петров. Това се случва, след като се върнал от специализация в Буенос Айрес, Аржентина и с колеги направили първото ендопротезиране на аортата, първата каротидна ангиопластика, първите имплантирания на стентове на мозъчни артерии. "Аз съм отчаян оптимист и именно затова се върнах в България, защото знам, че у нас нещата могат да станат", категоричен е кардиохирургът. Наблюдавайки дъщеря си, която учи трети курс "медицина" и много го радва, малкия си син, който е на 5 г. и много добре се развива, д-р Иво Петров смята, че надеждата е точно в това младо поколение, което расте, заредено с друг вид енергия. Това ново технологично поколение, което обвиняваме, че е главно пред компютъра, има нова култура, казва той. И независимо искаме или не, то ще бъде поколението на бъдещето, убеден е инвазивният хирург. Много българи са доказали, че са невероятни таланти, че са големи откриватели, че добре се адаптират, че навсякъде, където отидат ги оценяват и бързо тръгват в йерархията нагоре. Този страхотен интелектуален потенциал трябва да се обедини и това може да стане чрез лидери, които виждат перспективата в хората, дълбоко убеден е известният кардиохирург. Доц. д-р Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в София. През 1999 г. придобива специалност "Вътрешни болести", а през 2003 г. специалност "Кардиология". Има и тясна специализация по "Инвазивна кардиология". Завършил е и "Здравен мениджмънт". Преминал е обучение по "Стрес ЕхоКГ" във Висбаден, Германия, по "Инвазивна кардиология и радиология" в Института по сърдечносъдова хирургия към Фондация "Фавалоро", Буенос Айрес, Аржентина. През периода 1999-2000 г. е стипендиант по Инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 и 2006 г. доц. Петров работи в болница "Св. Екатерина", където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в Клиниката по кардиология. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на "Токуда Болница София". Има публикации и участия в професионални семинари, конференции и конгреси у нас и в чужбина. Член е на Европейското кардиологично дружество - с ранг FESC- Fellow of the European society of cardiology, на Испанската асоциация по кардиология, на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, на Българското дружество на ангиолозите и съдовите хирурзи, на Националното дружество на българските кардиолози и др. Скоро, през февруари т.г., се очаква да стане и член на Борда на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти. /БГНЕС