В митрополит Методий Кусев все едно има няколко личности, толкова активен е бил, че невъзможно да си представим, че една личност може да пише, да стори толкова много неща. И всичко това в едно време, когато комуникациите не са били като сега, каза в интервю за БГНЕС Радка Кусева, изпълнителен директор на Родова фондация "Методий Кусев". Но основното при него е, че той е бил християнин, неговото поведение, делата му са били християнски. Това не е интерпретация и, който познава делата му и може да ги сложи в рамка, това е християнската рамка. Това е божествената заповед за любовта, включително към враговете, определя големия възрожденец Радка Кусева. Това, което ни е водило нас като род, като родственици са неговите проповеди. Те бяха инкриминирани по времето на социалистическия режим, защото в тях се засягаше социалистическата идеология. "Нека всеки да докаже с делата си, че е добър християнин", пише в проповедите си, които сам отпечатва и размножава митрополит Методий Кусев, припомня тя. В този контекст в днешно време ни липсва християнското поведение, за да бъдем успешни като народ и държава. Християнското поведение се опира на 10-те Божи заповеди, а колко от тях не се спазват в държавата ни. Светият Синод е същата тема, която не може да се разглежда повърхностно. Ние много държим да има много задълбочен разговор за Българската православна църква, защото тя не е само на Висшия клир, който, разбира се, е лицето й, но тя е и на църковния народ, на хората, които живеят църковен живот. Те са също църквата, църквата са и свещениците. За съжаление, обаче, свещеничеството до голяма степен е зависимо от митрополитите и затова по някакъв начин не може да се чуе истинското му мнение. Те са зависими финансово и всякак, огорчена е Кусева... Ако те са митрополити, ако те са духовни водачи трябва да спазват евангелските послания за любовта, любовта към ближния, любовта към народа, към църковния народ, към миряните. Било ли е така, когато са подписвали. Те знаели ли са, когато са подписвали 20 години, даже 40 години са подписвали тези свои ангажименти към ДС. Те са знаели, че ДС обслужва държавно-тоталитарно управление, то не обслужва българския народ. Тези митрополити не са били с народа си. Те не са проявили любовта към ближния и това се разминава с тяхната мисия, даже не само разминава, а те са в колизия с това да има любов към миряните от тяхна страна. Евангелското послание при тях е нарушено, те обратно даже – причинявали са злини на хора със своите писания, категорична е Радка Кусева. Всеки от тях каза "аз само казах това за този и само онова за онзи". Да, но в казаното от този, от онзи като в мозайка се е образувало досието на някого, чийто живот е бил съкрушен, бъдещето му е унищожено, защото ние знаехме, че нямаше на къде да бягаме, както е сега. Ние живеехме в едно затворено пространство, в едни граници, които не можеха да бъдат преминати. Дали тези 11 митрополити.., имало е и други…Аз лично се познавах с варненския митрополит Йосиф, когото считаха за "реакционен" митрополит и въпреки това е бил митрополит. Така, че не било подписът или животът, не е имало такава дилема. Самата аз съм имала досег с пипалата на ДС, че и на КГБ. Зная добре, това беше 1964/65 година и зная добре, че един отказ от сътрудничество не е означавало нищо друго, освен кариерата, което е важно нещо. Значи за едно облагодетелстване се поставял този подпис, припомня времената Кусева. Аз съм чела някои неща от техните агентурни писания. Някои са били изключително усърдни – това е могло да не правят, нали? Има такива случаи при досието на Димитър Талев – негови близки приятели са били вербувани. Една част от тях са писали всичко положително за него, друга част са били много усърдни и са го провокирали да изразява някакво свое мнение, веднага са го записвали и предавали и това е било в негова вреда. Знаете трагедията на Димитър Талев – концлагера, изселването в Луковит…Смачкването му, здравето му, всичко, което се отразило и на семейството му. В "Железният светилник" той всъщност разказва историята на дядо Методий, това е Лазар Глаушев, но той не пише, че той става монах, а става революционер. Църквата, мога да кажа, беше малтретирана. И затова тези митрополити казват "ние я спасихме, защото бяхме достатъчно дипломатични и правехме едни неща, за да спасим църквата". Това е тяхната теза. Но такива като дядо Йосиф, наречени тогава реакционни не се съгласиха – значи е могло. И нищо особено не им се е случило, нали? Те са отпреди 9 септември 1944 г. и Великотърновския митрополит Стефан, също, убедена е тя. Тяхната памет ще бъде достойна. Ако тези 11 митрополити, писали толкова много неща искат да си помогнат, паметта за тях да бъде светла, все пак, те имат изход и сега. Манастирите са празни, защото църквите, където те служат са също празни. Хората искат да имат светли личности или най-малкото духовни водачи, които са в състояние да изповядат греха си пред всички, най-малко да се покаят, да покажат, че материалният комфорт не е по-важен за тях от благодарността на миряните, е нейният християнски съвет. Едно от тайнствата на църквата, това е изповедта, нещо, което се пропука. Кой е този, който знае, че ако се изповяда дори при енорийския си свещеник какво по-нататък ще се случи. Това недоверие, което се породи, много трудно може да бъде възстановено. Това, което се е случвало как може да не ни интересува – те са част от църквата – Висшия клир. Как може без църквата, вярата, разбира се е основното, но те са нарушили тъкмо това – божествената любов към миряните. За кого са се застъпили. Казват било, каквото било – в онова време всеки е правил някакви компромиси, но това е друго ниво, става въпрос за духовните ни водачи и изискванията са други, категорична е Кусева като убедена християнка. То сега какво се случва, Висшият ни клир дали е на нивото, какъвто би трябвало да бъде. Сега няма това "изискване" да бъдат агенти на ДС и митрополити едновременно. Но дали правят това да осъдят този режим на атеизъм и да се обърнат към жертвите на този режим. Аз не съм чула някой да е бил канонизиран от жертвите на социализма, между тях има много свещеници, освен миряни. Тези митрополити са били част от този режим и се стъписват, когато трябва да кажат нещо за тези жертви – не го казват. Канонизират се мъчениците на Баташкото клане, на Чипровското въстание, това е 17-ти век, а какво ще се случи с мъчениците на 20-ти век? Католическата църква го направи, когато беше тук покойният папа Йоан Павел ІІ, направи го, припомня жената. Пречи им това минало на тези митрополити и сега пак няма да го направят. 20-ти век е загубен за нашите мъченици. Аз съм сигурна, че ако дядо Методий беше доживял 9 септември 1944г. щеше да бъде един от първите с отнет живот. Първият български екзарх Антим І е заплашван с обесване затова, че не се съгласява да напише колко добре се живее в Отоманската империя. Не е обесен, но е изпратен в Диарбекир, а тези митрополити не са били заплашвани с обесване. Това важи особено за старозагорския митрополит – месец след като подписва сътрудничество с ДС отива по Европа и тръгва неговата кариера, допълва Радка Кусева. По-лошото е друго, че се наблюдава нещо, което ни смущава. Старата мрежа на ДС се е подновила с друг етикет, защото на нас като родствена организация не си се разрешава този контакт нито с митрополитите на Светия Синод, нито със старозагорския митрополит. В същото време той благославя масонски организации, член е на някои от тях като се съди по някои външни белези. В същото време тези организации не са тези на на Константин Стоилов, на Драган Цанков, защото се оглавяват от кого – има и офицери от ДС. Старите служители на ДС – то са президент, то са посланици, то са митрополити, то са благотворителни организации, то са тамплиерски орден, то са масонски ложи, ротариански клубове – това се оглавява от тях. Мрежата на ДС се трансформира в мрежа, каква да я наречем?....Със сигурност мрежа, в която се въртят пари, вероятно нашите пари, които ни липсват сега. Това са разсъждения, но фактите говорят това, не крие мнението си Кусева. Ние сме писали за тези неща до Светия Синод, до всеки един от митрополитите по отделно писахме това изложение, в което молихме за съдействие във връзка с парка Аязмо в Стара Загора, защото в самия парк, който е паметник на културата се строи. Строи се резиденция на фирма, а старозагорският митрополит /Галактион/ е осветил имотите на тази фирма. Вижте отношение – ние пишем писма с обратни разписки, нямаме отговор от никъде. Нямаме отговор от всички митрополити, включително от патриарха нямаме отговор затова, че паркът е създаден в прослава на Църквата. Началото му е от създаването на Екзархията –тогава митрополит Методи Кусев отива на един гол хълм със свои съмишленици – миряни и църковни служители и се засаждат първите 25 кипариса, припомня историята тя. Това се счита за един от най-големите екологични експеримента на Балканите. Това е писано. Но на това място на върха – до гробницата и църквата започва да се строи, до останките на килията на дядо Методий, където той е починал започна да се строи резиденция. Реакция няма от Светия синод, а ние пишем. В това време от страна на старозагорския владика вървят приятелства, вървят архонства…На мен ми казаха:"Страшно, страшно е да се говори – тези хора имат власт и възможности да ни затворят устата!" Аз съм говорител на родова фондация, каквото и да се случи с мен след мен идват другите – родът е безкраен – това са 200 семейства. Какво могат да ни сторят, точно затова направихме фондацията точно родова, за да няма край. Това ми дава увереност, аз да бъда по някакъв начин санкционирана има следващи, завършва разказа си с опит да е оптимист Радка Кусева…/БГНЕС