20-годишен печатал пари в дома си, гледал си и канабис

Анонимен 09.03.2012 20:50

Поздравявам го с песента: "Мноо си проз ве Саше"

шандор кепиро 09.03.2012 21:53

Властта дежурно избягва темата за жертвите на протурския терористичен акт, но с охота се самоосъжда заради „възродителния процес“

На 3 март 1984 г. на автогара “Юг” в Пловдив, близо до жп гарата, една продавачка показва на намиращ се наблизо милиционер забравен куфар. служителят на реда и неговият началник го отварят и намират вътре позив и увита във вестник спирателна обувка, която, поставена на релсите, може да дерайлира влака.

На 30 август 1984 г. по едно и също време на публични места избухват две бомби. В 17.29 часа на гарата в Пловдив са ранени 26 души, трима от тях тежко. По ирония на съдбата двама от пострадалите са турчета, братя на 13 и 16 години. След пет дни една жена от тежко ранените умира в болницата.

В 18.05 ч. гръмва взрив, скрит в сандъче за цветя на летището във Варна. Две жени са леко ранени.

На 9 март 1985 година в 21,31 часа на жп линията край гара Буново отеква силна експлозия. Взривен е вагон за майки с деца на влака от Бургас за София. След адския взрив следователите са намерили детски мозък, залепнал по дървен стълб около линията. На десетина метра от атентата пък, разследващите милиционери са открили стрелка от часовниковия механизъм на адската машина.

„Родителите на жертвите разпознаваха децата си само по дрехите, дотолкова те бяха обезобразени от турския терористичен акт“, спомня си днес за ужаса от преживяното о.з. полковник полковник Тодор Чомпалов, бивш началник-щаб на Танковата бригада в Карлово

По същото време в най-големия сливенски хотел избухва бомба, оставена на гардероба. Ранени са 14 души. Ясно е, че като първите два взрива, и това е координирана акция. Вече няма как да се крие и на 11 март 1985 г. БТА излъчва съобщение за „железопътна злополука“.

„На 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бързия влак № 326 по линията Бургас –София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти разследва причините за злополуката“, се казва в лаконичното съобщение.

Транспортната милиция е вдигната на крак. Във всяко купе и на всяка гара се следи за изоставен багаж.

В Държавна сигурност се създава специално направление за борба с тероризма в рамките на Шесто управление (политическата полиция). На първо време то няма успех.

Разследването установява само, че терористичните актове са “слепи” (т. е. нямат за цел да убият определен човек) и че бомбите са самоделни с часовников механизъм. За закъснител е използван обикновен будилник. На всички часовникарски магазини в страната е наредено да вземат паспортните данни на хората, които купуват будилници.

По-късно става ясно, че виновниците са могли да бъдат идентифицирани по този начин, но указанията на ДС не са спазвани стриктно.

На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна, около 16.30 часа един летовник обръща внимание на спасителите, че някой май си е забравил багажа на плажа. Оказва се, че това е гюм за мляко (дълбок метален съд). По-късно пристигат и униформените, които правят куп грешки. За да обезвредят устройството, те започват да стрелят в него, за да гръмне. Като не успяват, изсипват взривното вещество в гюма и го измиват. Много от следите са заличени.

Все пак остават няколко веществени доказателства: гюмът, чантата, в която е поставен, и една покривка от вагон-ресторант. Установява се, че чантата е произведена в Асеновград, а гюмът в Бургас.

Имената на загиналите, „забравени” от власт и казионни медии:

Георги Цветанов -12 г.,

Стефан Атанасов -13 г.,

Райна Бозукова – 64 г.,

Яворка Петрова – 38 г.,

Емил Николов – 40 г.,

Николай Генков – 64 г. и

Стилиян Иванов – 60 г.

Да е светла паметта им!

ммммм 09.03.2012 23:11

л

do vseki 10.03.2012 08:03

това е на табака сина му

do tabaka 10.03.2012 13:47

таби този твоя син ли е