Продължилата над 25 години с прекъсвания сага със строителството на АЕЦ "Белене" днес приключи, предаде репортер на БГНЕС. България се отказва от АЕЦ "Белене". Това бе кратката реакция на заместник-министъра на финансите Владислав Горанов след края на днешното правителствено заседание. На мястото на площадката на АЕЦ "Белене" ще се строи газова централа, уточни той. Поръчаният реактор за "Белене" ще отиде като 7-ми за АЕЦ "Козлодуй", но държавата ще трябва да плати на Русия около 100 млн. евро за изработването на реактора. След заседанието на Министерски съвет Бойко Борисов отиде в президентството, за да информира държавния глава Росен Плевнелиев за отказа от строежа на втората атомна централа, за българската позиция и защо се стигна до това решение. Утре министър Делян Добре ще отпътува за Москва, за да съобщи официалното решение. БГНЕС припомня, че България започва изграждането на АЕЦ "Белене" още през 80-те години, но с разпадането на социалистическата система проектът е замразен в началото на 90-те години. Новият договор между АСЕ и НЕК за изграждането на АЕЦ е сключен през ноември 2006 г., на базата на който се изпълняват всички дейности по проекта "Белене". През юли 2008 г., след подписването на Протокол за откриване на площадката "Белене", започват строителните дейности. "Атомстройекспорт" /АСЕ/ предложи на страната ни един от най-съвременните проекти за атомна станции, който се отнася към поколението 3+. Проектът отговаря на всички изисквания на възложителя и на международните норми и препоръки на Международната агенция за атомна енергия, заявяват от АСЕ. Една от важните задачи, която стои пред такъв мащабен проект, е намирането на финансиране. Първоначално към проекта прояви интерес германският енергиен гигант Ер Ве Е, но той се отказа през 2009 г. заради неясноти. Държавната корпорация "Росатом", чиято дъщерна компания е АСЕ, също така привлече и инвеститори за "Белене". Това бяха водещият финландски енергиен концерн "Фортум" и френската компанията "Алтран". Подписан бе тристранен меморандум между НЕК, "Росатом" и чуждестранните инвеститори. В съответствие с него чуждите компании получават възможността да увеличат своя дял в Проектната компания от 1% на 25%, за сметка на намаляването на дела на Русия и България. /БГНЕС