Това е последната среща на тази Комисия по досиетата от 2007 до 2012 година, каза председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. В тази зала театър Алма матер е достойното място, където провеждаме тази среща, предаде репортер на БГНЕС. Деветте тома отговарят на деветте члена на комисията и това отговаря да отворим тази страница, която беше табу за нашата общественост. Последният сборник за военното разузнаване е едно от най-големите ни постижения, защото и през последните 20 години това се струваше невъзможно. Ние искаме да покажем до каква степен Военното разузнаване е било свързано с Политбюро на БКП и с комунистическата партия. Ще се види в каква подчиненост е работило Военното разузнаване в този период от 1944 г.-1989 г., посочи Костадинов. Той специално подчерта, че съставителите журналистът Христо Христов и историкът Момчил Методиев са били едни от най-ревностните сътрудници на Комисията през този период. Костадинов използва повода да благодари на членовете на Комисията, на администрацията и на хората подпомагали работата им. Този сборник е първата копка, това не е пълната история на военното разузнаване по време на комунизма, каза отговорният редактор на сборника Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. Темата на сборника е провокация – макар военното разузнаване да не е част от Държавна сигурност, в Закона влезе и военното разузнаване, посочи Бончева. За първи път в този сборник са работили и с микрофилми. С този сборник завършваме логично нашата работа, с което изпълнихме и Закона. Аз се надявам, че след 5 години на базата на тези и на други издания ще имаме и музей на Националната памет, каза още Бончева. Както ДС е било в тясна връзка с КГБ, така и Военното разузнаване е било в тясна връзка с Главното разузнавателно управление на СССР, както и на другите страни от Варшавския договор. Общата прилика между ДС и Военното разузнаване е, че имат и общ документ, в който се вижда, че са имали еднакъв метод за събиране на данни и начини за вербовка, конкретизира се тя. Последният документ в сборника е от 1 декември 1989 г. И там са отбелязани някои от промените, които вече има в тогавашните социалистически страни. В сборника са публикувани и делата на всички началници на военното разузнаване, уточни Бончева. Документите доказват две неща – силната идеологизация и политизация на тази структура. Доказателство за това е, че има документи, които показват, че веднага след 9 септември 1944 г. се създава длъжността Заместник командир по политическата част, както и първични партийни организации. Първият документ, който публикуваме е от 13 септември 1944 г., в който са публикувани и се коментират царските офицери и доколко те могат да се включат или изключат от системата, посочи Бончева. Аз се надявам, че една следваща Комисия ще може да издаде една пълна картина на Военно разузнаване, доколкото е възможно. Всички държави около нас отвориха архивите, дори в Румъния издадоха учебници затова, но това може да стане само с доброто изследване на архивите, подчерта тя. Проблемите в този сборник бяха, че нямахме достъп до всички документи, каза от своя страна Христо Христов, един от съавторите на сборника. За първи път се показват документи от най-старата секретна служба в България. Те дават възможност да се направи паралел между ДС и Военното разузнаване. Могат да се направят и паралели върху видовете документи. Тук има един особен вид документи – тип документи, които представляват вид инструкции, отличаващи се от указанията на ДС, посочи Христов. Има една педантичност, характерна за военните. Тук има едно особено внимание към жената, като по-специфичен тип. Специално внимание е отделено на жените на военните разузнавачи и в частност на съпругите на военните аташета, подчерта Христо Христов. БГНЕС припомня, че в последните три седмици Комисията по досиетата представя трети свой сборник. На 21 март беше премиерата на 8-ия сборник на Комисията "ДС и краят на тоталитаризма". Той е под редакцията на Валери Кацунов, негов рецензент е историкът и депутат от Синята коалиция Веселин Методиев. Съставителите са журналистката и преводач Мария Дерменджиева и изследователят Момчил Методиев. Седмица преди това на 14 март Комисията по досиетата представи 7-ия си сборник "ДС и Пражката пролет 1968г.". Тогава председателят на Комисията Евтим Костадинов заяви, че са приели ангажимента преди края на мандата да представят сборници от тяхната изследователска дейност. Преди края на мандата на сегашната комисия 5 април ще представят 9-ия том. Костадинов подчерта тогава изключително ползотворното сътрудничество с Историческия факултет на Софийския университет, негови възпитаници работят и в администрацията на Комисията, а много млади хора студенти имат интерес към дейността й. Някои ни критикуват, че публикуваме една суха материя, но тя е важна не само за изследователи, но и за всички, особено за младите, които се интересуват от нашето минало, което всъщност вчера и следващата комисия ще продължи в тази посока, уверен е председателят на Комисията, който вече е номиниран заедно с друг неин член Екатерина Бончева от ГЕРБ за член и на бъдещата комисия. /БГНЕС