Турците вече не вярват, че в Европейския съюз има място за тях. Политиците в Анкара все още не са се отказали от амбициите си, но вече не смятат членството в Общността за непременен приоритет. Двайсет и петте години, прекарани в чакалнята на ЕС, не са отказали Турция от желаното членство в Общността. Но нарастващото самочувствие на страната й позволява да преоцени цялостното си отношение към Европейския съюз и да промени приоритетите си. "Членството в ЕС е стратегическа цел и държавна политика вече повече от половин столетие", казва министърът по въпросите на ЕС и главен турски преговарящ Егмент Багиш. Същевременно той уверява, че Анкара няма да се откаже от тази своя стратегическа цел заради недалновидната политика на някои късогледи европейски лидери. Багиш визира френския президент Никола Саркози, успял междувременно да блокира част от преговорния процес с Турция. Турция е най-търпеливият кандидат за членство в ЕС. Анкара подава официалната си молба за пълноправно членство на 14 април 1987 , но историята на турските европейски амбиции е по-дълга - още през 1959 година е поискано асоциирано членство в тогавашната Европейска икономическа общност, предшественика на днешния съюз. След Турция молби за членство са подали още 15 други държави, приети от Общността до една. Единствено Турция продължава да стои в чакалнята на европейския клуб, което според министър Багиш е напълно неоснователно и с измислени политически мотиви. Д-р Чингиз Актар от университета "Бахчесехир" в Истанбул смята, че причините за сегашния застой в преговорния процес с Турция трябва да бъдат търсени по-скоро в Брюксел. "Още от самото начало на преговорите Турция не беше третирана наравно с останалите кандидатки за членство. Брюксел за съжаление показа, че е привърженик на двойните стандарти", убеден е Актар. Основнитете фактори, които карат и турските граждани да вярват в двойните стандарти на Брюксел, са два - кипърският въпрос, който вече няколко десетилетия не може да намери решение, и открито антитурската позиция на президента Никола Саркози. Данните от социологически проучвания показват, че за 6 години турската подкрепа за членство в ЕС е спаднала почти двойно - от 73 на 38 процента. Повечето анализатори изразяват песимизъм спрямо успеха на преговорния процес с Турция. След четвърт век в чакалнята на Европейския съюз турците са научили, че предприсъединителният процес може да трае вечно. Или както казва Чингиз Актар - сега трябва да се изчакат първо резултатите от президентските избори във Франция, а след това да се види какво ще се случи на парламентарните избори в Германия догодина. "Чак тогава е възможно двете страни да седнат отново на масата и да решат как ще продължи интеграционният процес на Турция", предполага Актар. За да бъде спасен този процес обаче Турция трябва да получи дата за членство. "В противен случай ще бъде разпиляно и малкото останало доверие на турските граждани в ЕС", предупреждава д-р Актар. Според него 2023 година, когато се навършват 100 години от създаването на модерната турска държава, би била добра възможна дата за приемането на Турция. ДВ