Експрезидентът да губи правата си по Закона за някои права на лицата, които са били президенти на България, ако бъде избран в ръководен или контролен орган на политическа партия и да не може да ги възстанови след преустановяване на изпълнението на изборната партийна длъжност. Тази законова промяна огласи днес депутатът Яне Янев на брифинг в НС, предаде репортер на БГНЕС. Той е внесъл поправките вече в деловодството на парламента. Този закон цели единствено да даде право на експрезидентите да осъществяват своята дейност в служба на обществото, заяви народният представител. Експрезидентът губи въпросните права, ако предпочете не друга форма на доход, а друга форма на служене на обществото, се казва в мотивите на вносителя. Експрезидентите по сега действащия закон получават 60% от възнаграждението на действащия президент, 200 кв.м. недвижим имот за безвъзмездно ползване за офис, 30 хил. лв. всеки месец за сътрудници и др. материални придобивки. Предложение за изменение и допълнение на Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България /ЗНПЛКБПРБ/ е с единствен параграф, а именно: В член 6 се правят следните изменения и допълнения: В алинея 1 преди думите "не може" се добавя "както и когато стане член на политическа партия,", създава се нова 3 алинея със следния текст: Когато лицето по чл.1 бъде избрано в ръководен или контролен орган на политическа партия, губи правата по този закон и не може да ги възстанови, вкл. и след преустановяване изпълнението на изборната партийна длъжност." Законът за някои права на лицата, които са били президенти на Република България /ЗНПЛКБПРБ/ задава някои от параметрите на една особена обществена "длъжност" – тази на експрезидента. Тя не фигурира в Конституцията, но несъмнено съществува в обществените представи – като много престижна фигура, опознала върха на отговорността, която не прекъсва обществената си служба и след официалния си мандат, се казва в мотивите за изменения в Закона, внесени от Янев. Традицията и практиката в развитите демокрации, а отчасти и у нас, дават достатъчно примери – изпълнение на деликатни и отговорни мисии, участие в наднационални организации и форуми, споделяне на държавнически опит от най-високо ниво, подкрепа на хуманитарни програми и т.н. В този смисъл истинският "бенефициент" на Закона не е експрезидентът, а обществото и държавата, се посочва още в мотивите на вносителя. Съдържанието на чл. 6 от Закона дава обстоятелствата, които са несъвместими с "правата". Това са практически всички щатни държавни длъжности (както и съществена част от формите на наемане на работа при работодател). Списъкът е още едно доказателство, че целта не е просто осигуряване на материално благополучие – например в него не фигурират доходи от собствен бизнес, те не са несъвместими с "правата". Експрезидентът губи въпросните права, ако предпочете не друга форма на доход, а друга форма на служене на обществото. "Правата" му се дават именно в качеството му на експрезидент и единствено в това му качество, се посочва още в мотивите. Според вносителя на законопроекта в списъка на обстоятелствата, които са несъвместими с визираните права, следва да се включи и членството в политическа партия, като се приема, че при отпадане на това обстоятелство "правата" се възстановяват. Ако членството е съпроводено и със заемане на изборна длъжност в политическата партия (независимо дали тази длъжност е платена или не) възстановяване на правата не е редно да има, дори когато лицето преустанови изпълнението на тази изборна длъжност. Основанията затова са, че президентът олицетворява единството на нацията. Той черпи авторитет от тази си позиция, и този авторитет е един от източниците на авторитета му и като експрезидент. Отказът му от този аргумент – чрез избор на страна в политическото деление на обществото – рязко намалява общонационалната, а и международната "тежест" на експрезидента и респективно нулира основанията неговият особен статут да бъде държавно финансиран;. Като член на партия, а още повече като някой от нейните ръководители, експрезидентът фактически участва в политически битки, водещи до разделение на народа дори по теми, съдбоносни за единството нацията. Правата по този закон по същество са материални условия за обществена дейност. Ако експрезидентът приеме да работи за партия, те на практика стават допълнителна субсидия за политическата дейност на тази партия. Да се финансира от бюджета един бивш държавен глава е обяснимо и обосновано, но да се финансира допълнително една партия само защото е имала президент в миналото, или защото бивш президент я подкрепя официално с авторитета си, е логически, политически и правен абсурд, посочва вносителят. Горните съображения са валидни и само в случая, когато президентът в оставка стане "редови" член на партия, но те се мултиплицират многократно, ако той заеме и ръководна позиция в нея. Това налага и загубата на "правата" да е невъзстановима, ако той предпочете този вариант на пост - президентска кариера, са аргументите на вносителя. Предлаганият законопроект няма и не може да има намерение да забрани на бившите президенти да се занимават с политическа работа. Но той може да служи като напомняне към бившите, настоящи и бъдещи държавни глави, че не трябва да слизат под нивото, което суверенът им е дал, и в този смисъл да окаже възпиращо въздействие пред съблазънта да заменят трудно извоювания статус на държавник от най-висш ранг с конюнктурните политически дивиденти. Това реално би повишило авторитета на президентската институция и би било в интерес на страната, убеден е вносителят. /БГНЕС