Книгата за Иван Стоянович – Аджалето и неговият живот е фактически цялата съвременна история на България. От турско до падането под съветско, каза пред БГНЕС неговият правнук Петър Стоянович. Той е автор на монографията "Известният непознат" – Иван Стоянович – Аджелето /1862 – 1947/, която беше представена в Музея на съобщенията в София. Това е обемен труд - монография, посветена на Иван Стоянович – Аджелето, практическият създател на модерните български комуникации – пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграфи. "Историята трябва да се пише по - четивно и не с онзи кух патос. Намирам много препратки към съвременна България, включително и онова, с което той си отива. Не съм знаел много неща за него, въпреки че съм историк", каза Петър Стоянович. За него е много приятна държавническата умереност, когато трябва да наложиш тезата си. Това е нещо, което трябва да се пренесе през годините, както и отказът от партийна партизанщина, каза правнукът му. Монографията е разказ за човека, който е израснал в един дом и се учил при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избягал от запалената от башибозука Стара Загора. На 19 бил изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите - превратаджии и станал редактор на либералния темел "Независимост" – вестника на Славейков и Каравелов в Пловдив. На 23 години, заедно със Захари Стоянов, направил Съединението и пръв го съобщил по телеграфа. На 25 бил обявен за противник на Стамболовия режим, защото не приел от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години бил интерниран, активен журналист, после бил сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима. После бил извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница. На 69 години бил личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България. На 82 преживял комунистическия преврат, пребиването на сина си в Дирекцията на народната милиция и съденето на последния от т.нар. Народен съд. Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, той демонстративно изгорил голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България. На 84 част от къщата му била заета от представителя на НКВД за резиденция. На 85 години отказал лечение в болница. Отивайки си от този свят оставил послание към близките си: "В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля". Тези негови думи повтори и неговият правнук Петър Стоянович в думите си при премиерата на монографията си. На нея присъстваха политици, интелектуалци и историци, сред които проф. Андрей Пантев. Той открои приносът на Иван Стоянович в съвременната история на България и трудът на неговия правнук. А бившият премиер Симеон Сакскобургготски каза за БГНЕС: "За мен най-важното е, че е бил примерен държавен служител, човек, който има страхотно присъствие и толкова години в служба на държавата". /БГНЕС