Средно 80 летателни часа годишно имат пилотите, охраняващи въздушното ни пространство, каза министърът на отбраната Аню Ангелов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Летците се броят първи клас и майор Илия Дойчинов (командир на падналия вчера МИГ- 29 - бел. ред) специално има над 800 летателни часа, заяви Ангелов на брифинг в НС, но не стана съвсем ясно колко са те средно на година, в отговор на БГНЕС дали причината за инцидента със самолета край Пловдив не е в твърде малкото на брой летателни часа годишно на пилотите ни. Това, според него, е средния нальот на онези летци, които са ангажирани предимно с охраната на въздушното пространство и при които тези часове са 80. На изразените съмнения от страна на репортера на агенцията дали не се пести излишно от гориво заради кризата при пилотирането на наличните самолети за тренировъчни полети министърът отговори, че само за миналата година са изхарчени допълнително 50 млн. лв. и са се провели 24% повече учения и полети в сравнение с 2010 г. През тази година се предвижда увеличение на полетите с 34%, уточни той. Нови самолети МИГ-29 няма да купуваме, категоричен бе министърът. Предстои да завърши работа проектния екип за закупуване на нов тип многоцелеви изтребител и до края на годината министърът ще представи на МС плановете за това. Не считаме, че повече от 400 млн. долара в продължение на 5 г. страната може да осигури, посочи Ангелов. Всички самолети МИГ-29, с които летят българските въздушни сили са от 2007 г. след капитален ремонт, това означава почти нов самолет и след него им е дадена гаранция до 2029 г., каза министърът, с което опроверга предварително евентуално възникналите въпроси за надеждността на руските самолети. Руската страна, в лицето на завода производител, е изразила готовност в случай на необходимост да окаже съдействие по откриване на причините за катастрофата, допълни Ангелов. Но това може да стане едва, след като министърът получи доклада на комисията, която той е назначил по проверка на случая. Работи комисия, която проверява всички версии, аз съм политик, а не специалист и, когато има яснота по причините ще ги съобщим, заяви военният министър. Но възможните причини при такива аварии са три, според него: сложни метеорологични условия - такова нещо няма в случая, на второ място - грешки в техниката на пилотиране, т.нар. човешка грешка или техническа неизправност. По време на изслушването си в пленарна зала заради инцидента министърът обясни, че предпоследният полет на падналия самолет е бил на 25 април, в който е летял и командирът на военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов. Ангелов съобщи, че по случая работи специално назначена от него комисия, заедно с това се провежда и следствие от военна прокуратура. На 26 април в 10.35 часа при излитане за изпълнение на тактически прихват със самолета възниква пожар, спря се на хронологията на инцидента Ангелов. "Екипажът с пилот майор Илия Дойчинов и втори пилот щурман капитан Петър Методиев извеждат самолета в безопасна посока и на височина около 200 метра, и се катапултират на разстояние около 1,5 км източно от село Голям Чардак", поясни министърът. Благодарение на бързите, точни и професионални действия на екипажа, както и на групата за ръководство на полети, при инцидента са избегнати човешки жертви и не са причинени щети на сгради и инфраструктура и друго имущество, каза Ангелов. Наземната група за търсене и спасяване заедно с вертолет за търсене и спасяване са достигнали района на аварията в най-кратки срокове. Пилотите са евакуирани своевременно и са изпратени за медицински прегледи и изследване във военна болница в Пловдив, отбеляза Ангелов. Разчетите за противопожарна защита от авиобаза Граф Игнатиево са пристигнали на мястото на аварията и са потушили горящия самолет, без да се допусне разрастване на пожара, уточни той. Двамата пилоти са с гръбначни травми, характерни при катапултиране, нямат парализи и не се очакват трайни увреждания при тях, съобщи Ангелов. /БГНЕС