Не ме учудиха имената на депутати, които бяха публикувани като сътрудници на службите, учуди ме, че няма някои имена, но това е друга тема, заяви специално за БГНЕС Любен Дилов-син, депутат от "Гергьовден". Сега се замислих защо на времето с най-голям натиск и от управляващите вниманието беше насочено преди всичко към Шесто главно, задава риторичен въпрос депутатът. “Като четох в някакъв вестник уточненията кой към кое управление е работил, и как е формулирана спецификацията им на дейност, се замислих за тези, които са работили в Шесто управление. Да, там са били най-отвратителните доносници особено по отношение на следенето на интелектуалците и студентите. Но там са работили и хората, които са следили и донасяли и за партийния елит – ЦК, Политбюро тогава”, припомня Дилов-син. А всъщност първите, на които затвориха устата чрез поголовно разпускане и прогонване. От тях никой не проговори освен шефа на Шесто Димитър Иванов и заместника му генерал Цвятко Цветков. В началото само един написа книга, но тя така и се забрави, а и той изчезна от публичното полезрение, уточни Дилов-син. Да се е чуло някой от тях да говори за Луканов, защото безспорно той е бил следен или за външно-търговските фирми, за всичките злоупотреби с пари тогава – за всичко това пълна тишина. А ние, журналистите се хвърлихме да заклеймяваме преди всичко моралното падение на доносниците дори малко елементарно. И ако в момента продължават да са хит книгите за разбойниците на прехода, аз все си мисля, че един ден тези хора, работили в Шесто управление ще проговорят и се надявам това да се случи скоро особено след като вече Комисията започва да изважда досиетата, коментира Дилов-син. Но тези хора трябва да се освободят от страха си, категоричен е популярният политик и журналист. Големият проблем на досиетата не е, че някакви тайни хора организират нещо. Това са били същите хора като нас, които са ходили в същите детски градини, в същите училища и едва ли са били по-различни от нас. Това, което много попречи, е късното отваряне и страхът. Стрхът на хората, които са работили в тези служби и страхът на хората, които държат с тези досиета, посочи Дилов-син. Между тях има хора, както виждаме, а и ще видим, когато се отворят досиетата на академичните среди и на други културни институции, прекрасни творци, за какво им е трябвало? За израстване в кариерата? Те си вървят с таланта – за какво им е било, но с нещо са ги държали, с нещо са ги принудили, все още остават неясни въпроси, смята депутатът. “След като толкова години се живее със страх обществото се изродява. За това беше и спорът – или вадим всичко и го слагаме на масата, или горим всичко като в Гърция и Испания. Целта беше да махнем страха, да премахнем зависимостта.” На въпрос на БГНЕС какво все пак е трябвало да се направи, Дилов-син каза, че си мисли, че ако политиците са били искрени, “аз говоря за хората, които имаме отношение към проблема, трябваше да горим”. Защото в България катарзис, за съжаление, няма да се случи. В България има някакво шмекеруване, вечно ще е нещо на дребно с някакви скрити сметки. Ако в България имаше катарзис, това значи че трябваше да има църква, у нас просто институциите на катарзиса на съществуват. Наивници сме били, че отварянето ще доведе до нещо. Сега, ще чуем смехотворни обяснения от едни и гордост от тези, които са работили за външното разузнаване, е оценката на Любен Дилов-син. По този повод той коментира случая с Красимир каракачанов, като каза, че това е друга тема. Според него през 2001 г., когато Гергьовден и ВМРО са се явявали заедно на избори, комисията Андреев не е извадила Каракачанов и е имала основание за това. Досието на лидера на ВМРО беше извадено от Румен Петков в навечерието на изборите в Македония и с това показа поведение на истински “социнтерновец”, подчерта Дилов-син. Петков направи неоценима услуга на антибългарските настроения в Македония, а именно на социалистическата им партия, уточни депутатът. Така нанесе сериозни щети и на ВМРО и на ДПМН. Това най-малкото е недържавно поведение, допълни той. По-късно го използва за конкретни политически цели – за мен няма никакво съмнение, че Каракачанов го изкараха, за да изкарат по-меко разкриването на президента с папката “Гоце”, категоричен е Любен Дилов-син. В началото на 90-те години трябваше да отворят досиетата, защото тогава имаше морален патос за добро и зло или тогава трябваше да се реши да се унищожат, счита Дилов-син. Не се случи нито едното, нито другото, каза още той. /БГНЕС