Кметските избори в София все повече напомнят за ре­пликата от филма "Опасен чар" - роднина-милиционер-роднина-милиционер. В осъ­временен вариант: генерал-банкер-генерал. Поне ако се съди по досега обявените кандидатури - сегашният кмет Бойко Борисов и бивши­ят шеф на разузнаването Бриго Аспарухов оформят генералската линия. Общият кандидат на СДС и ДСБ, обя­вен в понеделник, Мартин За­имов, е представителят на банкерската нишка в кмет­ската надпревара за София. Още в началото на XX век ген. Владимир Вазов се е пробвал като кмет на София. Ако се пренесем в по-ново време - кандидатирането на банкери за градоначалници на столи­цата се превръща втрадиция. Статистиката обаче е же­стока към тях- досега нито един банкер не е успял да се добере до креслото на кмета на "Московска" 33. Софиянци, въпреки много­бройните си лъкатушения през годините, досега са до­казали постоянство само по два пункта - не избират банке­ри и представители на соцпартията. А точно БСП на два пъти е пробвала банкер за кмет. През 1995 г. Венцислав Йоси­фов, издигнат от Инициативен комитет, стигна до бало­таж със Стефан Софиянски. Страната може би беше чер­вена (ако се водим по просло­вутата карта на Клара Мари­нова) , но София си беше твър­да синя крепост. През 1999 г. БСП предпо­чете класическия сблъсък - ляво-дясно и извади партие­ца Румен Овчаров (мечтания, но несбъднал се противник на Бойко Борисов на тези избо­ри) срещу неизменния Со­фиянски. В най-силните годи­ни на кабинета "Костов" побе­дата на СДС си беше предиз­вестена. Овчаров загуби, при това болезнено - още на пър­ви тур с 23,96%. Само най-лю­бознателните помнят, че тре­ти тогава беше "отцепникът" от червените редици Нико­лай Камов, далеч назад с 4,6%. През 2003 г. вторият бан­кер, избраник на червените, Стоян Александров имаше по-добро постижение и стиг­на до балотаж. Тогава Со­фиянски вече се явяваше ка­то представител на ССД. На първия тур двамата бяха с до­ста изравнени позиции (29,93% срещу 28,67%), та се наложи дори Иван Костов да ходи да гласува с отвращение за Софиянски. Тогава обаче десницата вече беше поела път с ускорение по наклоне­ната плоскост надолу - разе­динена и с непонасящи се ли­дери. За първи път в София десните имаха няколко кан­дидати - освен действащия кмет - вече с доста позавехнала и нееднозначна слава (то­гава моделът "Софиянски" от синоним на добро управле­ние придоби нов смисъл - корупционен), в битката се спуснаха и тогавашната ли-дерка на СДС Надежда Ми­хайлова (трета с 22,50%) и Любен Дилов-син в коали- цията "Баба, дядо и внуче" (Гергьовден, ДП и БЗНС-НС). Като екзотична подробност остана представянето на кан­дидата на управляващата НДСВ Васил Иванов-Лучано и явяването на ДПС за първи път на избори в столицата - с Росен Владимиров. През 2003 г. подредените политически пластове в сто­лицата започнаха да се раз­местват, а през 2005 г. носталгиците с прискърбие признаха края на традицион­ната синьо-червена битка. На частичните избори преди две години, почти като символ на призната загуба, десни при­бягнаха до провалилия се при червените ход - предложиха банкер за кмет. Бившият шеф на БНБ Светослав Гаврийски като кандидат на ДСБ взе 16,8% и третото място. БСП заложи отново на пар­тийна кандидатура - депутат­ката Татяна Дончева. На ба­лотажа Бойко Борисов я по­беди със стабилна преднина. Показателно е, че и в 24-те района Борисов надви До­нчева. (За сравнение през 2003 г. имаше райони, в които Стоян Александров беше взел сериозен превес - "Крас­но село", "Изгрев", "Младост", а в "Красна поляна", "Илин­ден", "Искър" победата на Со­фиянски беше на кантар.) През 2003 г. БСП за първи път имаше най-много общин­ски съветници -19, но не успя да сформира мнозинство. Сега в битката за Столична об­щина ще трябва да се доказ­ват - ГЕРБ (партията според социолозите гребе гласове с пълни шепи и от ляво, и от дясно, но и избирателите й са и от най-трудно предсказуемите), БСП (чието твърдо ядро става все по-малко и която още ближе рани от от­лива на гласоподаватели на евровота), десните (в името на старата слава, а и на много бизнес интереси)... Изненади крие и изборът на районните кметове, за кои­то ще се гласува пряко. За момента е ясно, че изби­рателите стават все по-непо­следователни в партийните си любови и все по-отегчени от идеята да гласуват. --------------------------------------------------------1995 г. - втори тур Стефан Софиянски (СДС) - 57,59% Венцислав Йосифов (БСП) - 42,41% 1999 г. - първи тур Стефан Софиянски (ОДС) - 69,04% Румен Овчаров (БСП) - 23,96% 2003 г. - втори тур Стефан Софиянски (ССД) - ,53,78% Стоян Александров (БСП) - 46,22% 2005 г. - втори тур Бойко Борисов (независим) - 68,5% Татяна Дончева (БДП) - 31,5% Албена Бъчварова, в. "Труд"