18 кандидати за членове на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от парламентарната квота издигнаха партиите. Предложенията си внесоха в последния момент, преди да изтече крайният срок, предаде репортер на БГНЕС. 7 са кандидатите на ГЕРБ, 4 на БСП, 2 на ДПС, 1 е издигнат от сини депутати и двама от независими. Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. В последната минута своите предложения направиха и от Атака - двама. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, т. нар. тримата големи в съдебната система са по право в него. Днес изтече срокът, до който политическите сили в парламента трябваше да излъчат своите кандидатури за членове на съвета, който е своеобразното правителство на съдебната власт. Близо две седмици не стигнаха на народните представители да оповестят публично имената на предложените от тях кандидати. И по стара българска традиция те ги внесоха в последния момент, при това в последните часове, въпреки че можеха да направят това още от 11 юли. Това породи съмнения за прозрачността в избора още в самия старт на процедурата. Случва се по – малко от седмица, след като Европейската комисия предупреди, че "назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите". Изразиха се и съмнения за това, че тайнствеността е породена заради договорки между политическите сили, които се опитват до последно да поделят квотата. Водещи експерти вече предупредиха, че депутатите пък ще обявят точно 11 кандидатури и така ще елиминират всякакъв елемент на състезателност. От ДСБ обявиха, че няма да издигат свои кандидати. До ранния следобед единствените официални кандидатури бяха тези на депутатката от ГЕРБ Юлиана Колева и конституционният съдия Владислав Славов. При това на специално създадена секция в сайта на парламента бе качено единствено името на съдията, предложен на 19 юли от сините депутати Димо Гяуров и Мартин Димитров. В крайна сметка малко преди изтичане на крайния срок партиите внесоха своите предложения за кандидати. Четири са номинациите на Коалиция за България, три са на червените депутати, а едно е подкрепа на номинация на неправителствена организация. Така те предлагат благоевградската адвокатка Незабравка Стоева, доскоро член на Инспектората към ВСС и следователят Бойко Рашков, който беше и заместник-министър на правосъдието. Другите кандидати на червените са върховният съдия Галина Карагьозова, кандидат е и Надя Целовска. ГЕРБ номинира, освен Юлиана Колева и Ивайло Тошев, Соня Найденова, Каролина Михайлова, Мария Кузманова, Валентина Драганова и Светла Петкова. Две са кандидатурите на ДПС - Васил Петров от Инспектората към ВСС и Магдалена Лазарова - Проданова – зам.- административен ръководител Апелативна прокуратура - София. От Атака предложиха Йордан Давчев – завеждащ отдел "Следствен" при Окръжна прокуратура Пловдив. Независимия Дарин Матов, заедно с група независими – Тодор Мерджанов – прокурор във ВАП. Яне Янев и група народни представители – Димитър Узунов – председател на районния съд в Сандански. Няколко часа преди да изтече крайният срок 7 неправителствени организации обявиха, че са депозирали в парламента гражданска листа от кандидати за ВСС, обезпокоени от съмненията за "нелегитимни договорки, които обезмислят последващите публични процедури" и срещу "партийното парцелиране". Техните кандидати са Веселина Вълева – съдия в Апелативен спецсъд, Галина Стоянова – заместник - апелативен прокурор в Апелативна прокуратура гр. София, Иван Ранчев – съдия в Наказателно отделение на Апелативен съд гр. Пловдив, Кристиан Таков – доцент по гражданско, семейно и търговско право в СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска - Дилкова – председател на Районен съд гр. Враца, Юлиана Кацарова – Чорбаджиева - прокурор в Апелативна прокуратура гр. София. На 11 септември номинираните ще бъдат изслушани в пленарна зала от правната комисия, а на 26 септември Народното събрание трябва да гласува членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Съдебната власт, която трябва посочи 11 свои представители, номинира своите кандидати и излъчи делегати след десетки събрания на съдилищата и прокуратурите в страната. 15 съдии са номинирани за членове на ВСС, става ясно от сайта на съвета. Това са Аделина Ковачева - съдия във ВАС, Бисерка Коцева - председател на отделение във ВАС, Галина Цветанова Матейска - Ботева - съдия във ВАС, Галя Георгиева - съдия в АС Пловдив, Даниела Костова - съдия в ОС Варна, Денчо Стоянов - съдия в ОС Бургас, Емилия Нашева - - зам. председател на АС Бургас, Калин Калпакчиев - съдия в АС София, Камен Иванов - съдия в АС София, Каролина Михайлова - съдия в ОС Варна, Любка Илиева - Въндева - съдия във ВКС, Мариана Георгиева - зам. председател на ОС Шумен, Росица Бункова - Манолова - зам. председател на ОС Благоевград, Савка Стоянова - председател на отделение във ВКС, Юлия Ковачева - съдия във ВАС. 13 са номинираните прокурори. Те са Георги Асенов - прокурор в ОП Плевен, Даниела Ангелова - окръжен прокурор на ОП Смолян, Елка Атанасова - окръжен прокурор на ОП Благоевград, Камен Ситнилски - заместник на главния прокурор при ВКП, Камен Пешев - окръжен прокурор на ОП Кюстендил, Людмил Петков - зав. отдел при ВКП, Милчо Генжов - окръжен прокурор на ОП Габрово, Михаил Кожарев - заместник на главния прокурор при ВАП, Огнян Басарболиев - окръжен прокурор на ОП Русе, Румен Боев - прокурор в АП Пловдив, Сергей Стойчев - заместник градски прокурор на СГП, Цветанка Гетова - районен прокурор на РП Варна, Явор Бояджиев - прокурор във ВКП. След като бъдат излъчени кандидатите, цялата информация за тях се изпраща до ВСС и той я публикува на интернет страницата си, за да могат хората да се информират кои точно са кандидатите и да подават сигнали. 6 от 11 нейни представители в правителството на съдебната власт трябва да бъдат съдии, четирима да са прокурори, а един ще бъде следовател. Общото събрание е на следователите е на 19 август. Самият избор на 11-членната съдебна квота ще се проведе между 15, 19 и 21 септември в НДК. Според последните промени в Закона за съдебната власт членовете на следващия ВСС няма да се избират пряко, въпреки препоръката на Европейската комисия. Мандатът на сегашният Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври. /БГНЕС