Констатират се важни законодателни развития по правата на човека, засилено корпоративно влияние върху законодателния процес, прокарвано от разноцветни коалиции по интереси като "скрит" лобистки дневен ред на парламента, неизпълнени ангажименти за прозрачни назначения и за съобразяване на нормативната уредба на СРС с правозащитни стандарти. Това е общата характеристика за работата на Народното събрание в периода януари - юли 2012 година според 9-я редовен доклад на Института за модерна политика (ИМП) "За състоянието на парламентарното управление", обобщена от ръководителя на аналитичния център Борислав Цеков, предаде репортер на БГНЕС. Цеков и колегите му се спряха на различни аспекти от работата на парламентаристите. Анализаторите от Института за модерна политика смятат, че създаването на временни анкетни комисии за проучване на случаите на полицейско насилие е важно развитие в практиката на НС, но също така констатират продължаващото неизпълнение на ангажимента за съобразяване на Закона за СРС с правозащитните стандарти. Приети бяха и промени в Закона за МВР, с който се установи стандартът "абсолютна необходимост" при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи и забрана за използване на животозастрашаваща сила за задържане и предотвратяване на бягство в случаите на ненасилствено престъпление. С промени в Закона за омбудсмана се създава национален превантивен механизъм в съответствие с Факултативния протокол към конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Група депутати внесоха законопроект, с който се предвижда МС да внася ежегодно в НС доклад за влезлите в сила решения на Съда в Страсбург срещу България и предприетите мерки за тяхното изпълнение. Важни са и промените в Закона за защита от дискриминация, с които действащата нормативна уредба се съобразява по-пълно с европейското законодателство за равенство на половете. Лобистките поправки са скритият дневен ред на парламента. Лобистките пробиви, според доклада, вече не са изолирани случаи, а са системен проблем – законодателният процес и като цяло българската политическа система нямат изградени надеждни "предпазни мрежи" срещу корпоративното влияние в ущърб на широкия обществен интерес. Наблюдават се лобистки инициативи и на депутати от опозиционни групи и независими. В същото време самият характер на облагодетелстването на отделни корпорации или водещи стопански субекти в дадени отрасли чрез конкретни законодателни промени става по-директен. В условията на икономическа криза се концентрира корпоративен натиск за усвояване на все по-ограничен публичен ресурс, което често минава през законодателни промени, отварящи икономически територии за дадени корпоративни групи за сметка на други. По думите на един известен американски автор: "Когато законът контролира покупките и продажбите, първото, което се купува и продава са депутатите", се цитира в доклада. Сред открито лобистките текстове анализаторите посочват промените в Закона за горите, промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия, поправките в Закона за акцизите, в Закона за физическото възпитание, в Закона за безмитната търговия и др. Емил Георгиев от Института за модерна политика говори за непрозрачни назначения, които той нарече продължение на лошата практика кандидати за контролни, регулаторни и други висши държавни органи от квотата на НС да бъдат избирани недостатъчно прозрачно и без публични изслушвания. Като типични примери той назова избора на членовете на Комисията за защита от дискриминация, на Комисията за финансов надзор, на председател на Икономическия и социален съвет, управителя на НЗОК. Институтът за модерна политика за пореден път настоява тази практика да бъде прекратена. От друга страна анализаторите поощряват и оценяват положително приетите процедури за публично изслушване на кандидатите за ВСС. В доклада на ИМП се говори за необходимост от по-ефективно съгласуване на интересите в рамките на законодателния процес. Посочват се и откровени парадокси: Законът за горите, въпреки многократното обществено обсъждане, бе приет във вид, който извади хората на улиците, а решението за добив на шистов газ бе взето толкова непрозрачно, че протестите изместиха всяка разумна и информирана дискусия. При прегледа и анализа на парламентарния контрол се отчита, че за периода януари - юли 2012 г. са отправени общо 927 въпроси и питания, което показва висок интензитет. Най-активни сред депутатите в парламентарния контрол са депутатите Димчо Михалевски от КБ, Иван Иванов от СК и Корнелия Нинова от КБ. Запазва се трайната тенденция при преобладаващата част от министрите да не поемат политическа отговорност и да я прехвърлят към предходни управления. Изключение от това прави министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Сред добрите примери освен нея са и министрите Сергей Игнатов, Делян Добрев, Ивайло Московски, Нона Караджова. Сред лошите - министрите Цветан Цветанов, Николай Младенов, Симеон Дянков, Тотю Младенов и Мирослав Найденов. В рамките на мониторинговия доклад ИМП е взело под специално наблюдение 51 законопроекта като отчита, че 24 от тях отговарят на критериите за "прозрачно законодателство", 21 - попадат в зоната на "сивото законодателство", а 6 – се определят като "рисково" законодателство поради множество спорни моменти в тях. На анализаторите е направило впечатление, че за периода ПГ на ГЕРБ възвръща водещата си роля в законодателната активност, следвана от СК и "Атака", докато КБ остава на 4-то място, а ДПС се активизира. Засилва се и тенденцията за упражняване на законодателна инициатива в междупартийно сътрудничество - 7 законопроекта. /БГНЕС