Присъствието на творчеството на Христо Ботев в учебниците не се подлага на съмнение, заявяват от Комисията за защита на дискриминацията. КЗД припомня, че на базата на проведеното изследване "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование" 9-членният състав от предишния мандат на комисията издаде няколко препоръки на министъра на образованието. Сред тях е министърът да синхронизира нормативната уредба на МОМН, регламентираща образователните програми и планове и в съдържанието на учебниците и учебните помагала в подготвителна и основна образователни степени и други препоръки. "КЗД е мотивирала в предишния си мандат становището си по изследването в своето решение. Тук е мястото категорично да се подчертае, че нито в решението на КЗД, нито в изследването не се подлага на съмнение присъствието на творчеството на Христо Ботев в учебниците", пишат от комисията. В проведеното изследване е посочено, че "училището е изключително пасивно по отношения на различията. В изследването няма индикации, че учителите или учебното съдържание целенасочено създават предразсъдъци или предизвикват дискриминация. Има обаче много ясна тенденция училището и учителите да не противодействат по никакъв начин нито на формиращите се предразсъдъци, нито на вече съществуващите такива, нито на дискриминационните нагласи". Записано е още, че "В училище най-изразена по отношение на децата е дискриминацията по възраст. Много голяма част от учебното съдържание не отговаря на умственото и/или емоционалното развитие на децата. Това се потвърждава, както от учителите, така и от учениците. Не се отчитат различните способности и не е възможно децата да се развиват със своето собствено темпо в училище. Това обрича на провал и всички опити за интегриране на децата със специални образователни потребности". "Училището е неадекватно на действителността и на съществуващите в нея човешки взаимоотношения. Не се работи върху уменията на децата да разбират и приемат различните. Лошото е, че голяма част от учителите също нямат развити такива умения. Като резултат децата се научават на отношения с другите стихийно, само на базата на личен опит, неосмислен с помощта на компетентен възрастен в училище. Училището не отговаря на потребностите на децата. При това не само на едно равнище, а във всякакви сфери и области. Става дума както за максималистични изисквания по различни предмети (писане по български, задачи с неизвестни по математика, нормативи по физическо), така и по отношение на физическото им и психическото им развитие. Силно дискриминираща е и училищната среда. Не се зачита равното право на образование, равния достъп, училището не е безопасно място и много от българските училища не отговарят на нормите за безопасност и на хигиена. Това отхвърляне на различните от самото училище като система е основния начин по който то изгражда стереотипи и дискриминационни нагласи, трудно преодолими в бъдеще", пише още в изводите на изследването. /БГНЕС