Тъкмо щях да отмина тази работа като поредната нашенска буря в чаша вода - и се спънах в "другата гледна точка за Левски". Експерт от Комисията за защита от дискриминация препоръчва "допълнителен обяснителен текст в учебниците за това, че османската полиция е изпълнявала своите ангажименти, защото за нея Левски е бил нарушител на реда". Прочетох това в компанията на юристи и един от тях, адв. М. Шопов, предложи още уточнения. Ако османската полиция е изпълнила коректно своите ангажименти, то извършила ли е ареста по установения ред? Легитимирала ли се е надлежно, носила ли е опознавателни знаци и имала ли е кредит на доверие в османското общество до степен то да смята, че "нашата полиция ни пази"? Не ни става смешно, обаче. Да, въпросното мъдро указание не е влязло в учебника. Но издава такъв начин на мислене, че ти иде да заплачеш. Той съди за историческите събития с мерките на днешния ден И използва префинените инструменти на т.нар. политическа коректност, която вече веднъж се опита да редактира "Том Сойер", като замени думата "негри" с "роби". В нормалния свят обаче подобни хрумки не стигат до учебниците. Не знам да има австрийска гледна точка за Гарибалди в италианските учебници, нито английска за Джордж Вашингтон в американските; нито испанска за Вилхелм Орански в холандските. Доколкото знам, и в турските учебници няма изобилие от гледни точки за Кемал Ататюрк например. Не виждам това да притеснява гореизброените общества, нито вярвам, че техните деца медитират върху другата гледна точка за разни армии и полиции. Нямам нищо против историческата деконструкция, но не смятам, че тя, както, между другото, и ЛГБТ-проблематиката (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални - б.р.) е подходяща за четвъртокласници. Другата гледна точка... Чудил съм се за нея покрай войните и конфликтите. Ако една власт обстрелва народа си с танкове и хеликоптери, нейната гледна точка важи ли? Ами ако и двете воюващи страни лъжат? Това две гледни точки ли са? Дали общото кратно между две лъжи е равно на една истина? И трябва ли да чуем гледната точка на убиеца Брайвик? Това не са реторични въпроси. Отговорите са трудни и поне аз не ги знам. Но дори да предположим, че някой се нагърби да стане със задна дата говорител на османската полиция, мястото на този дебат не е в учебниците за четвърти клас. Децата имат нужда от положителни герои, даже от супергерои Трябват им митове, особено на децата от малките народи. Ако те не харесат страната и героите си, няма кой. Нямат български Холивуд да им достави Мел Гибсън в "Патриотът" или поне "Денят на независимостта". Затова пък по цял ден слушат, че всичко българско е "скапано"; държавата е мръсна дума (особено българската), а България е онова "гадно място, което се напуска през Терминал 1 или 2". И за капак им се предлага да влязат в положението на османската полиция, като първо се замислят върху сексуалността на Оскар Уайлд. Според мен въпросните препоръки са си чисто престараване; бягане пред вятъра на глобалната свръхтолерантност. Но то не намалява конфузите, които криворазбраната цивилизация може да причини. Защото веднага изскачат едни други хора, които започват да вопият с изменени лица: "Олеле, искат да ни затрият! Превръщат робството в "присъствие" (а това беше само една изпусната реплика), заменят кирилицата с латиница (не беше вярно), отстраняват "Аз съм българче" (също невярно), махат Ботев от учебниците (както се оказа, и това не е вярно). Така времето ни минава да се обясняваме за злощастни недоразумения. Престараването среща паниката и ражда хаос. А показната и пресилена борба за толерантност поразява толерентността доста повече от всички ксенофоби, взети заедно. Най-лошото е, ако тази история завърши по нашенски - с поредния безсмислен спор между престаралите се глобалисти и ура-патриотите; между тези, които се срамуват от българина, и тези, които (според един находчив израз) вярват, че българинът се е появил на Балканите преди човека. Затова предлагам от учебниците да не се вади никой, но в горния курс да се вкара проф. Иван Шишманов. За да разберат юношите, че човек може да бъде европеец и патриот едновременно. И друго - време е да се примирим най-сетне с нашия Деветнайсети век, който ни създаде като нация. Бил какъвто бил, да го приемем и да вървим напред. Всеки опит да го променяме със задна дата е смешен. Защото да цензурираш Ботев е също толкова нелепо, колкото и Марк Твен. Казах "смешен" - и се сетих на какво ми напомнят експертните бисери - на кандидатстудентските. Нали вечно се чудим откъде идват те? Ами оттам: от вечната ни склонност да натоварваме историята с конюнктурата на днешния ден. Бойко Василев, В."Труд"