Българската стопанска камара е категорично против административното определяне на минималните осигурителни доходи. Това заяви Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара, предаде репортер на БГНЕС. От стопанската камара призовават социалното министерство да се въздържи от налагане по административен път на минималните осигурителни прагове в сектори, в които не е постигната договореност. Към момента е ясно, че по 44 икономически дейности са постигнати споразумения за това дали ще има ръст на минималните осигурителни доходи за 2013 година. Преговорите продължават и днес, като се очаква по голяма част от секторите да има подписани споразумения. БСК са "за" пълна свобода при колективното трудово договаряне, но не и за административно налагане на увеличение на осигурителните прагове. Ако административно се наложи увеличение, от БСК прогнозират ново съкращаване на работните места, като това важи особено за предприятията в лошо икономическо положение. Освен това, според БСК, има и сектори, в които има договорено увеличение на минималните осигурителни доходи, което няма да може да бъде постигнато. Подобна е ситуацията с шивашката и трикотажната промишленост, където беше вече подписано споразумение за 15 % увеличение. Ръстът там може да бъде консумиран безболезнено само в 5-6 по-големи предприятия, където средният осигурителен доход е по-висок от минималния осигурителен доход. Но навсякъде другаде, където заплащането е по-ниско, можем да очакваме не поемане на нови поръчки и съкращаване на персонал, обясни Бранков. Първият основен проблем на българската икономика е проблемът със спада на заетостта, подчерта Бранков. По данни на НСИ за ситуацията към края на месец май е налице постоянен спад на осигурените лица на пълна заетост. Към края на май те са малко над 1,8 милиона души, а преди старта на кризата тези хора бяха над 2,4 милиона. Реалната безработица надвишава 18 % и така на практика почти всеки пети гражданин от икономическо активното население е без работа, отбеляза Бранков. "За разлика от предишни години, тази година имаме неприятно съчетаване на намаляващи продажби, намаляване на брутната добавена стойност. Този спад е на фона на спад на заетостта и е съчетан с рязък скок на основните енергийни източници и продукти. Ръстът на БВП се дължи на статистически корекции", коментира Бранков. /БГНЕС