За България Съединението е единствената историческа победа със самостоятелни сили и без помощ отвън, което е заслуга на цялото общество - от елита до обикновения селянин и войник. Това заяви в интервю за БГНЕС доцент Дарина Григорова. Днес се навършват 127 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, организирано от Българския таен централен революционен комитет и подкрепено от княз Александър І Батенберг /1879-1886/. БГНЕС: Каква е реакцията на Съединението на руската общественост? Дарина Григорова: След "втората Източна война", както руското общество назовава Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 г. отново привлича вниманието на просветените кръгове в Санкт Петербург и в Москва. Либералната публицистика (списанията "Вестник Европы", "Русская Мысль", вестниците "Голос", "Русские Ведомости") изцяло застава на българска страна, за разлика от официалната позиция на Александър III /1881-1894/, която парадоксално защитава Берлинския договор в тази ситуация. Един от основните упреци на либералите към властта е грубата административна намеса на Русия в България като към непокорна губерния (от времето на режима на Пълномощията). Консервативната руска публицистика е на противоположни позиции - изцяло подкрепя императора и един от най-ревностните консерватори - Михаил Катков, редактор на вестник "Московские Ведомости" нарича Съединението "филипополски разбойнически захват", защото не е съгласуван с Русия и ще засили Александър Батенберг, към когото Александър III по това време изпитва силна нетърпимост - тук надделява ирационалното в руската политика над прагматичното. Разбира се, не бива да се забравя, че имплантирането на Източна Румелия в Княжество България става безболезнено и поради руската политика на Временното руско управление, създало всички предпоставки за едно бъдещо обединение, което е стратегически замислено от Александър II. БГНЕС: Как Съединението се отразява на отношенията между Великите сили? Можем ли да приемем тезата, че то заедно с последвалата го т.нар. "Българска криза" подтикват сближаването между Русия и Франция през 1891 г. и създаването на антигермански съюз? Дарина Григорова: Не бих казала, че има подобна връзка, тъй като Русия успоредно с договорите с Франция и с Англия поддържа добри отношения и с Германия до началото на ХХ век. България дори и след обединението си не представлява фактор, определящ руската външнополитическа позиция за предстоящия световен конфликт, в който Руската империя навлиза, без да има нужда от това и без да е подготвена, но пък е принудена да защити статута си на велика сила - това е цената на силните фигури на международната сцена - те не могат да си позволят лукса да бъдат неутрални. БГНЕС: Какви са международните последици от Съединението? Дарина Григорова: За България това е единствената историческа победа със самостоятелни сили и без помощ отвън, което е заслуга на цялото общество - от елита до обикновения селянин и войник, тук ролята на майор Данаил Николаев е оценена и от руската либерална преса, която го определя като човек с "вглеждащи се очи и доста симпатична физиономия… говори руски чисто и при това красиво…", "един от най-умните българи не само с военни, но и с административни способности". За международната обстановка в Европа Съединението не се отразява на политическата конфигурация на Великите сили, които категорично са против присъединяването на Македония към Княжеството, но за Източна Румелия още след създаването на органическия й устав нещата са предопределени. Доцент Дарина Григорова е специалист по съвременна руска история в СУ "Св. Климент Охридски". Многократно е специализирала в Московския държавен университет, където работи под ръководството на известния познавач на славянофилството професор Николай Цимбаев. Доцент Григорова е автор на многобройни статии и няколко монографии, сред които "Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в." и "Евразийството в Русия". /БГНЕС