Шумен се включва в кампанията за доброволно кръводаряване

wtf 15.09.2012 14:31

Не съм достатъчно голям да давам още, но когато най-добрия ми приятел умираше от загуба на кръв бих му дал всичката си за да оживее. Благодаря на всички балами, които дариха кръв тогава. Дано да има повече балами...

шебек 15.09.2012 16:01

wtf, голям си ти, не се прави на "дръж ми шапката". :)

За близки и приятели и аз съм давал и ще давам кръв. Останалите, които дават ей тъй, за да получат душевна индулгенция, припомням:

"Докато има балами, ще има и тарикати!" ;)

Анонимен 15.09.2012 16:09

Дядо ми беше редовен кръводарител.

Анонимен 15.09.2012 21:25

Д-Р ДИМИТРИНА КОЛЕВА: ДАРЯВАНЕТО НА КРЪВ Е ПОЛЕЗНО И ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ!

Освен че помага да се спаси човешки живот, човекът, който дава кръв, засилва имунитета си и смъква рязко риска от сърдечни заболявания, съобщават специалистите.

2 юли 2008, 09:07

ИНТЕРВЮ

ЯНКА БОЯДЖИЕВА

Нас­ко­ро бе­ше от­бе­ля­зан Све­тов­ни­ят ден по кръ­во­да­ря­ва­не - 14 юни. То­зи ден е пос­ве­тен на хо­ра­та, ко­и­то са го­то­ви да да­дат от соб­с­т­ве­на­та си кръв, за да спа­сят жи­во­та и здравето на дру­ги­те.

Днес ви пред­ла­га­ме ин­тер­вю­ с д-р Ди­мит­ри­на Ко­ле­ва, ко­я­то знае кол­ко е це­на­та на да­ре­на­та кръв.

- Не­ка най-нап­ред ви по­пи­там за как­ви це­ли се из­пол­з­ва до­нор­с­ка­та кръв в ме­ди­ци­на­та?

- До ден -дне­шен в све­та ня­ма пре­па­рат, кой­то би мо­гъл да за­ме­ни до­нор­с­ка­та кръв. То­ва е най-важ­ни­ят би­о­ло­ги­чен про­дукт. Мо­же да се по­со­чат мно­го ка­те­го­рии па­ци­ен­ти и съ­от­вет­но бо­лес­ти, за ко­и­то до­нор­с­ка­та кръв и въ­об­ще кръв­ни­те пре­па­ра­ти са един­с­т­ве­ни­ят на­чин за спа­ся­ва­не на жи­вот. Нап­ри­мер хо­ра­та, стра­да­щи от хе­мо­фи­лия, пос­то­ян­но се нуж­да­ят от пре­па­ра­ти за съ­сир­ва­не на кръв­та. Те не мо­гат да жи­ве­ят без те­зи ле­кар­с­т­ва. До­нор­с­ка­та кръв е не­об­хо­ди­ма и

за ле­че­ние на он­ко­ло­гич­ни­те за­бо­ля­ва­ния.

Всич­ки зна­ем, че про­ти­во­ту­мор­на­та те­ра­пия пред­по­ла­га уни­що­жа­ва­не на ра­ко­ви­те клет­ки. Но на­ред с то­ва за из­вес­т­но вре­ме се на­ру­ша­ва и ка­чес­т­во­то на кръв­та. Имен­но през то­зи пе­ри­од на бол­ния е нуж­на под­дър­жа­ща те­ра­пия с ком­по­нен­ти от до­нор­с­ка кръв, по-точно тром­бо­ци­ти. Пре­ли­ва­не на кръв мно­го чес­то се на­ла­га и при из­га­ря­ния, при раз­лич­ни опе­ра­ции, осо­бе­но кар­ди­о­хи­рур­гич­ни. Чес­то от кръв се нуж­да­ят же­ни­те по вре­ме на раж­да­не. В слу­чай на го­ля­ма кръ­во­за­гу­ба са­мо пре­ли­ва­не­то на кръв мо­же да спа­си жи­во­та на май­ка­та и бе­бе­то. Всич­ко, ко­е­то ви из­б­ро­их, се случ­ва все­ки ден. За­то­ва мо­га от­го­вор­но да за­я­вя, че за ме­ди­ци­на­та до­нор­с­ка­та кръв е без­цен­на.

- Мно­го чес­то чу­ва­ме и че­тем, че до­нор­с­ка­та кръв не дос­ти­га. Как ще ко­мен­ти­ра­те то­ва?

- Да, то­ва на­ис­ти­на е проб­лем. В та­зи връз­ка ще спо­ме­на, че най-го­ля­ма труд­ност сре­ща­ме с ред­ки­те кръв­ни гру­пи. В на­ша­та стра­на има как­во да се же­лае в то­ва от­но­ше­ние.

Как­то ка­зах и по-го­ре, кръв ви­на­ги е не­об­хо­ди­ма. Един го­лям про­цент от хо­ра­та да­ват кръв за свой бли­зък, при­я­тел или ко­ле­га. Но най-го­ля­ма­та гру­па кръ­во­да­ри­те­ли са те­зи хо­ра, ко­и­то прос­то ис­кат да спа­сят чо­веш­ки жи­вот, не­за­ви­си­мо кой е той. То­ва е ед­но чис­то ху­ман­но де­ло. Важ­но­то е на те­зи хо­ра да се да­де да раз­бе­рат, че

не тряб­ва да скри­ват сво­и­те евен­ту­ал­ни бо­лес­ти, за да се га­ран­ти­ра бе­зо­пас­на кръв за нуж­да­е­щи­те се бол­ни.

Тук е мяс­то­то да по­со­ча, че не са мно­го сти­му­ли­те за без­въз­мез­д­ни­те до­но­ри на кръв, но все пак съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва. А се на­дя­вам за в бъ­де­ще да се уве­ли­чат те­зи сти­му­ли.

- А мо­ля ви се­га да раз­ка­же­те как се из­вър­ш­ва са­ма­та про­це­ду­ра по взе­ма­не на кръв.

- Ще за­поч­на с то­ва, че до­нор мо­же да ста­не все­ки, кой­то е на­вър­шил пъл­но­ле­тие. Пре­дел­на­та въз­раст не е ог­ра­ни­че­на, за­що­то се сре­щат хо­ра, ко­и­то и на 65 го­ди­ни са на­пъл­но здра­ви и де­ес­по­соб­ни. Ко­га­то оти­де­те в пун­к­та, за да да­ри­те кръв, в ре­гис­т­ра­ту­ра­та се про­ве­ря­ва да­ли ва­ша­та фа­ми­лия не е меж­ду те­зи, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат до­но­ри. То­ва е един обик­но­вен спи­сък, в кой­то има дан­ни, по­лу­че­ни от он­ко­дис­пан­се­ри­те, туб­дис­пан­се­ри­те, нар­ко­ло­гич­ни­те кли­ни­ки, ин­фек­ци­оз­ни­те бол­ни­ци и дру­ги ме­ди­цин­с­ки уч­реж­де­ния. После все­ки по­лу­ча­ва ан­ке­та, в ко­я­то тряб­ва да от­бе­ле­жи как­ви за­бо­ля­ва­ния е пре­ка­рал. След то­ва в ла­бо­ра­то­ри­я­та се оп­ре­де­ля ни­во­то на хе­мог­ло­бин в кръв­та и кръв­на­та гру­па и човекът се из­п­ра­ща при спе­ци­а­лист. Той се за­поз­на­ва с из­с­лед­ва­ни­я­та, из­мер­ва тег­ло­то, тем­пе­ра­ту­ра­та, кръв­но­то му на­ля­га­не. Раз­пит­ва го за на­чи­на му на жи­вот и вред­ни­те на­ви­ци, ако има та­ки­ва. То­ва е важ­но, за­що­то

ако до­нор­с­ка­та кръв съ­дър­жа до­ри и ми­ни­мал­на нез­на­чи­тел­на до­за ал­ко­хол или ни­ко­тин, тя мо­же да нав­ре­ди

Зна­ем, че кръв се пре­ли­ва на от­с­лаб­нал, бо­лен чо­век. Ако по­доб­на кръв по­пад­не нап­ри­мер в ор­га­низ­ма на мал­ко де­те, то­ва ще се от­ра­зи от­ри­ца­тел­но на дей­ност­та на нер­в­на­та и сър­деч­носъ­до­вата сис­те­ма, как­то и на фун­к­ци­и­те на жле­зи­те с вът­реш­на сек­ре­ция. Ос­вен то­ва док­то­рът прег­леж­да кръ­во­да­ри­те­ля за на­ли­чие до­ри на та­ту­и­ров­ки, за­що­то те мо­гат да бъ­дат риск за ин­фек­ции. Ако не се от­к­ри­ят про­ти­во­по­ка­за­ния, ле­ка­рят оп­ре­де­ля ка­къв обем кръв мо­же да да­ри то­зи чо­век. Пре­ди про­це­ду­ра­та на кръ­во­да­ри­те­ля се да­ва да по­хап­не не­що. След ка­то кръв­та ве­че е по­лу­че­на, ед­на мал­ка част от нея се из­п­ра­ща в ла­бо­ра­то­ри­я­та за кон­т­рол­но из­с­лед­ва­не. То­ва е за­дъл­жи­тел­но в це­лия свят - кръв­та се про­ве­ря­ва за на­ли­чие на че­ти­ри ос­нов­ни ин­фек­ции: СПИН, си­фи­лис, хе­па­тит В и хе­па­тит С.

Чо­век мо­же да ста­не кръ­во­да­ри­тел, без то­ва да нав­ре­ди на здра­ве­то му, че­ти­ри пъ­ти в го­ди­на­та (за же­ни­те) и пет пъ­ти за мъ­же­те, с ин­тер­вал от два ме­се­ца.

- От ва­ши­те ду­ми ста­ва яс­но, че до­но­рът и не­го­ва­та кръв тряб­ва старателно да се про­ве­ря­ват. Но не е тай­на, че има слу­чаи на за­ра­зе­ни с до­нор­с­ка кръв хо­ра. Как­во ще ка­же­те по то­зи по­вод?

- За съ­жа­ле­ние,

има и та­ки­ва слу­чаи, и то не един и два.

То­ва, раз­би­ра се, е най-страш­но­то, ко­е­то мо­же да се с­лу­чи. По то­ва две мне­ния ня­ма - до­нор­с­ка­та кръв тряб­ва да се под­ла­га на мно­го строг кон­т­рол. За то­ва го­во­рят и мно­гоб­рой­ни­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве, но аз мис­ля, че и все­ки слу­жи­тел в та­зи об­ласт тряб­ва да осъз­на­ва и сво­я­та соб­с­т­ве­на ро­ля и от­го­вор­ност. То­ва е се­ри­оз­на от­го­вор­ност и вся­ка греш­ка ле­жи на съ­вест­та на ня­ко­го. Все­ки нов до­нор за нас е по­тен­ци­ал­но опа­сен. За­то­ва, след ка­то кръ­во­да­ри­те­лят е дал кръв и тя пре­ми­не всич­ки тес­то­ве в иму­но­фер­мен­т­ни­те ла­бо­ра­то­рии, ние из­п­ра­ща­ме кръв­на­та плаз­ма за ка­ран­ти­ни­за­ция. Там тя се па­зи в про­дъл­же­ние на шест ме­се­ца, за да се из­к­лю­чи въз­мож­ни­ят ин­ку­ба­ци­о­нен пе­ри­од на ня­ка­къв ви­рус. Та­зи схе­ма из­к­люч­ва поч­ти из­ця­ло пре­да­ва­не­то на ня­как­ва бо­лест чрез за­ра­зе­на кръв.

- А са­мо­то до­нор­с­т­во бе­зо­пас­но ли е? Съществува мне­ни­е­то, че чо­век мо­же да се за­ра­зи с ви­рус­ни за­бо­ля­ва­ния, ко­га­то да­ря­ва кръв.

- То­ва е на­пъл­но из­к­лю­че­но! Ме­ди­цин­с­ка­та апа­ра­ту­ра и ме­ди­цин­с­ки­те ин­с­т­ру­мен­ти, с ко­и­то вли­за в кон­такт до­но­рът, са ед­нок­рат­ни и сте­рил­ни. Та­ка че

взе­ма­не­то на кръв не пред­с­тав­ля­ва ни­как­ва опас­ност. Нап­ро­тив, то­ва до­ри е по­лез­но

Ко­га­то чо­век да­де от сво­я­та кръв, ор­га­низ­мът го въз­п­ри­е­ма като кръ­во­за­гу­ба. Бла­го­да­ре­ние на то­ва се сти­му­ли­ра кос­т­ни­ят мо­зък, кой­то за­поч­ва да из­ра­бот­ва кръв­ни клет­ки. А та­ка се под­м­ла­дя­ва кръв­та, как­то и це­ли­ят ор­га­ни­зъм. То­ва съз­да­ва ба­ри­е­ра за раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния и вли­яе по­ло­жи­тел­но на със­то­я­ни­е­то на до­но­ра. Ос­вен то­ва, тялото на до­но­ра по­лу­ча­ва един вид “иму­ни­тет” - при евен­ту­ал­на по-го­ля­ма за­гу­ба на кръв не­го­ви­ят ор­га­ни­зъм ще се адап­ти­ра по-лес­но към та­ка­ва ек­с­т­рем­на си­ту­а­ция. Мно­го­го­диш­ни из­с­лед­ва­ния на уче­ни­те по­каз­ват, че при до­но­ри­те съ­щес­т­ве­но

на­ма­ля­ва рис­кът от въз­ник­ва­не на сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния.

И, раз­би­ра се, по­доб­ря­ва се не­го­во­то пси­хо­ло­ги­чно със­то­я­ние. Усе­ща­не­то, че да­ря­ваш на хо­ра­та час­тич­ка от се­бе си, по­ма­га да по­ви­шиш са­мо­чув­с­т­ви­е­то си, как­то и чув­с­т­во­то за соб­с­т­ве­но дос­той­н­с­т­во. А то­ва са по­ло­жи­тел­ни емо­ции. За­то­ва хо­ра­та, ко­и­то да­ря­ват кръв, са жиз­не­ра­дос­т­ни и ак­тив­ни.

- В раз­ви­ти­те ев­ро­пей­с­ки стра­ни си­ту­а­ци­я­та с до­нор­с­т­во­то е мно­го по-доб­ра. Има ли ня­как­ви меж­ду­на­род­ни прин­ци­пи за до­нор­с­т­во, ко­и­то и ние би тряб­ва­ло да спаз­ва­ме и след­ва­ме?

- Прак­ти­чес­ки вся­ка стра­на си има своя схе­ма за ор­га­ни­за­ция на до­нор­с­т­во­. Нап­ри­мер в САЩ пре­ли­ва­не­то на кръв е пла­те­на про­це­ду­ра за бол­ния. То­ва оз­на­ча­ва, че и до­но­ри­те съ­от­вет­но по­лу­ча­ват ня­как­ва су­ма за сво­я­та кръв или кръв­на плаз­ма. В поч­ти всич­ки ев­ро­пей­с­ки стра­ни до­нор­с­т­во­то е без­въз­мез­д­но, но в съ­що­то вре­ме хо­ра­та, да­ря­ва­щи сво­я­та кръв, по­лу­ча­ват въз­мож­ност­та през го­ди­на­та да се въз­пол­з­ват от пъл­ни из­с­лед­ва­ния във вся­ка кли­ни­ка в стра­на­та. А зна­ем, че ме­ди­цин­с­ки­те ус­лу­ги в ев­ро­пей­с­ки­те бол­ни­ци ни­как не са ев­ти­ни. И още не­що ин­те­рес­но: в мно­го ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви е важ­но чо­век да при­те­жа­ва кар­та за до­нор­с­т­во. То­ва до­ри до го­ля­ма сте­пен е га­ран­ция той да си на­ме­ри ху­ба­ва ра­бо­та, за­що­то оз­на­ча­ва, че то­зи чо­век е здрав и тру­дос­по­со­бен. Но, как­то се до­се­ща­те, въп­ре­ки че и ние ве­че сме ев­ро­пей­с­ка дър­жа­ва, раз­би­ра се, не са­мо в ге­ог­раф­с­ки сми­съл, не мо­жем все още да до­го­ним тях­на­та ор­га­ни­за­ция на до­нор­с­т­во, не мо­жем да дос­тиг­нем тех­ни­те кри­те­рии в то­ва от­но­ше­ние.

- А как­во ще ка­же­те за про­па­ган­да­та, или да я на­ре­чем рек­ла­ма­та, вкл. и ме­дий­на, за да­ря­ва­не на кръв?

- В ин­те­рес на ис­ти­на­та тряб­ва да от­бе­ле­жа, че на мно­го мес­та в чуж­би­на въп­ро­сът с рек­ла­ма­та и про­па­ган­да­та на до­нор­с­т­во­то е на ед­но мно­го доб­ро ни­во. Там

да­ря­ва­не­то на кръв се смя­та за прес­ти­жен и ува­жа­ван акт

Във Фран­ция мно­го из­вес­т­ни хо­ра - об­щес­т­ве­ни­ци, ки­ноз­вез­ди, въ­об­ще звез­ди в областта на из­кус­т­во­то и кул­ту­ра­та, ста­ват до­но­ри и ак­тив­но под­к­ре­пят раз­ви­ти­е­то на до­нор­с­ко­то дви­же­ние. Но за то­ва те от­де­лят дос­та­тъч­но сред­с­т­ва. Пак ос­та­ва да се на­дя­ва­ме, че ще стиг­нем раз­ви­ти­те дър­жа­ви и в то­ва от­но­ше­ние. А виж­да­те, че то е не са­мо фи­нан­сов, но и мо­ра­лен акт, не­за­ви­си­мо че по­ня­ко­га тук мал­ко се раз­ми­ват по­ня­ти­я­та прес­тиж и мо­рал.

Ед­но ин­тер­вю на Яна БО­ЯД­ЖИ­Е­ВА