Необходим е рамков закон за националната сигурност, който ясно да регламентира нейната структура да посочи какви са елементите на тази система, взаимодействията, механизма за координация и контрол на системата. Ние в този вид законопроекта не можем да го подкрепим, защото той регламентира много тесен сегмент от системата за национална сигурност.

Това заяви Ангел Найденов представител на БСП и КБ на съвета за външна политика, отбрана и сигурност към президентството, предаде репортер на БГНЕС.

Изказванията на президента Плевнелиев от началото на съвета, че по темата съществува политически консенсус, бяха потвърдени от изказванията на участниците от парламентарните политически партии след края на съвещанието. Позициите се обединиха не само около нуждата от законови регламентации за разузнавателните служби, но и от нужда за промяна в предложения законопроект за рамков закон за националната сигурност.

Най-важен е законопроектът за управление и функциониране на системата за защита, с него бяха свързани най-големите критики и резерви на голямата част от мнозинството, посочи Найденов. "Оставаме с впечатлението, че предложеният законопроект е устройствен само за съвета по сигурност към Министерски съвет. Това не може да бъде предмет на законопроект, който носи претенциозното име за защита на системата за национална сигурност", заяви той. Найденов изрази и подкрепа за предложенията за регламентации за държавна агенция "Разузнаване" и военното разузнаване.

Заявихме своите резерви към предложения законопроект за Национална служба охрана (НСО), той има много дефекти, много пороци и в този вид той не може да бъде подкрепен, каза още представителят на КБ. "По отношение на статута остава недефиниран статута на службата като военизирана, това, че там е записано, че там служат офицери и сержанти все още не прави тази служба военизирана по смисъла на други закони. Имаме забележки към кръга на лицата, които подлежат на охрана от НСО, това са 11 категории, към които като добавим лицата с повишена застрашеност става ясно, че имаме едно безкрайно разширяване", разясни той. Към списъка на категориите, които могат да отпаднат Найденов причисли конституционните съдии.

Трябва да приветстваме идеята, че започна един диалог в този формат, от ДПС винаги сме казвали, че въпреки че сме в опозиция има полета, в които може да се постигне консенсус, заяви Юнал Лютфи. "Четирите проекта за закони са една добра база за дискусия, в крайна сметка първата крачка е направена. 23 години тези закони не са пипани и реформата вече е закъсняла с оглед на това, че страната ни е членка на НАТО и ЕС. Трябва да има нормативна правна уредба на законите, които да бъдат хармонизирани с тези на страните на нашите партньори", заяви депутатът от ДПС.

По думите на Лютфи закона за разузнаването е добър и ще бъде подкрепен, ясно са очертани предметите на действие, структурите, ръководството. Общият закон за държавната сигурност е още в по-суров вид, а досега нямаше закон за НСО, който да регламентира задълженията на тази служба към президента, допълни той

Нека не забравяме, че вратите на отделните структури и институции на сигурността не са открехнати за представители на малцинствата, посочи Лютфи. При тази обстановка днес в Европа и света доказва, че в България липсват кадри, допълни той. Лютфи отхвърли и всеки опит да се внушава на обществото, че това е една потенциална маса, върху която могат да работят чужди емисари и да се създава радикален ислям. "Радикален ислям няма. Тези хора по-скоро са гаранти за националната сигурност на страната, отколкото на тях да се гледа със съмнение", заяви представителят на ДПС.

Критики към законопроектите по време на заседанието изрази и ген. Атанас Атанасов от ДСБ, според когото на България не са нужни две разузнавателни служби, а законите затвърдяват именно това статукво. Според него това може да създаде предпоставки за нездрава конкуренция, задържане на информация и злепоставяне между институциите. Атанасов повдигна и въпроса за това кой ще отговаря за координацията между двете организации и дали това би бил министър-председателя. Най-важното нещо е нуждата от единно ръководство, добави генералът.

Според мен липсва в предложените нормативни актове нещо изключително важно – трябва да бъдат изброени функциите на разузнавателните служби на територията на България, уточни Атанасов. "Тези служби са създадени да работят зад граница, трябва лимитирано да се посочи с какво се занимават на територията на страната. НСО каква информация събира, как се обработва, как се ползва, трябва да бъде законно регламентирано. По принцип има информация, че досега се е злоупотребявало с това", заяви той.

Изключително важно е по какъв начин националния орган на страната – в случая, се визира съвета за сигурност – ще формира и контролира конкретните задачи, които се поставят на оперативните служби, продължи Атанасов. "Не е възможно, а досега се е случвало това, самите разузнавателни служби да си правят годишни планове, в които да пишат какви задачи си поставят. Те трябва да изпълняват задачи, поставени от държавното ръководство", поясни той.

След 23 години преход най-после сме на път да родим закон за разузнаването, знам какви проблеми носеше липсата на закон, заяви бившият ръководител на държавното разузнаване ген. Бриго Аспарухов от БСП. "Защото границата между публичност и секретност е вечна. Обществата винаги са зле настроени към службите и винаги ще бъдат чувствителни към темата "Контрол". Когато се говори за контрол, той трябва да бъде изключително внимателен, колкото и да ни се иска да бъде широк – парламентарен и граждански", заяви той.

Понякога на политиците им е много трудно да осъзнаят необходимостта от контрол, подчерта Аспарухов. Още по-трудно е да формулира целите на реформата, а най-трудното настъпва, когато трябва да я провежда, предупреди той./БГНЕС