Областните управители на областите от Североизточен район, представители на министерства, на общините от района и на организации на работодатели и работници обсъдиха днес в Шумен подготовката на проект „Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г.
Това стана на редовното заседание на Регионалния съвет за развитие в Североизточен район, което се проведе в шуменската областна администрация под председателството на областния управител Димитър Александров.
Акцент в работата на Съвета бе подготовката на проект „Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г." с кратък анализ на социално-икономическото състояние на региона. На заседанието бе разгледан и проекта на Националната концепция за пространствено развитие на Република България за периода 2013-2025 г., на база на която ще се определят стратегическите и планови документи за регионално и местно развитие за периода 2014-2020 година.
На срещата бе представена и обобщена информация по изпълнението на оперативните програми на територията на Североизточен район през първото полугодие на 2012 г. Общо сключените и изпълнявани към 30 юни 2012 г. в Североизточен район договори по Оперативни програми, финансирани от действащите през периода 2007-2013 г. финансови инструменти на ЕС са 420 на обща стойност 675 442 039,31 лева.
Членовете на комитета получиха информация относно етапа на разработване на Договора за партньорство на Република България и на оперативните програми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕФ за програмния период 2014-2020 г. Подчертано бе, че средствата от Европейските фондове през програмния период 2014-2020 г. ще бъдат предоставяни за определени приоритети. Сред тях бяха посочени - засилване на научно-изследователската дейност, технологично развитие и иновации, подобряване качеството на информационни и комуникационни технологии и достъпа за тяхното използване, повишаване конкурентоспособността, насърчаване адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска, опазване на околната среда и др.
ШУМ.БГ
Регионален план на Североизточен район 2014-2020 г. обсъждаха в Шумен
2719
12
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Анонимен
Милионите за усвояване са ясни, но ще се разкрият ли работни места, които да погълнат безработните?
А така
А нашият университет ще обучава на регионално планиране област Разград.
ралчо
"...насърчаване адаптацията към изменението на климата..."- ей на хова му се вика креативност!
пи-3.14
абе защо няма едно интервю със шефа на североизточно държавно предприятие и шефа на конете в кабиюк- бейзат, май две приказки не може да върже, а шеф /в/
Конгоанеца
Тая сбирка ми прилича повече на североизточно чесане на езиците и мачкане на каскетите!
избирател
"момата" от село Каспичан, дето се натискаше и за областен, да не би да си преписва и тази " инициатива". Пази боже България от посредствени, но врящи се и там дето не разбират " избраници".
сбъркал бюлетината
Много българи се надяваха, че ще забравят бедността след влизането в ЕС. Нищо такова не се случи. Напротив: немотията достига критични размери. И докато броят на бедните расте прогресивно, богатите стават все по-богати, коментира Николай Цеков от българската редакция на "Дойче веле".
Само между 2010 и 2011 година броят на бедните българи се е увеличил от 21 на 23 на сто, изчислява Световната банка. За сметка на това пък богатите българи стават все по-богати. Това пише в най-новото изследване на банката, озаглавено „България - благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 и периода на възстановяване”. По данни на Световната банка през 1995 г. 16 на сто от българите са били принудени да живеят с доходи под минималната работна заплата. През 2011 година под чертата на бедността вече са 23 на сто от българските домакинства.
Профилите на българската мизерия
Недоимъкът измъчва в особено голяма степен най-уязвимите етнически групи и социални слоеве в България, които експертите на Световната банка наричат „джобове на бедността”. Най-бедни в България продължават да са хората от малцинствата, жителите на селата, многодетните семейства и хората с ниско или никакво образование. Бедност срещаме най-вече в домакинствата, където главата на семейството е безработен, или пък пенсионер или ром. Над 70 на сто от тези домакинства през 2011-та са били бедни, а рискът от мизерно съществуване там е три пъти по-висок в сравнение с домакинствата, оглавявани от зает в частния сектор или в държавния апарат.
Ала и късметът да имаш работа в България съвсем не означава, че си застрахован срещу мизерия. Близо 10 на сто от работещите в България също са бедни. По този показател страната твърдо заема потискащото първо място в Евросъюза. Друг печален български рекорд е обстоятелството, че в 8 на сто от бедните домакинства за препитанието се грижат хора с университетско образование.
Експертите на Световната банка отбелязват с тревога, че делът на живеещите в бедност младежи, особено хората на възраст между 20 и 24 години, непрекъснато нараства. Само през последните две години - от 18 на 23 процента. А етническата принадлежност се оказва най-решаваща за бедността. Рискът да живееш в недоимък е три пъти по-голям сред домакинствата от турското малцинство и направо х 4 сред ромските домакинства.
„Разпространението на бедността в страната е по-слабо в домакинствата, в които главата на семейството е етнически българин с добро образование, а домакинството му е по-малко или има по-малък брой деца”, четем в изследването на Световната банка за благосъстоянието на българските домакинства. То констатира, че всяко осмо българско домакинство разчита на парични помощи от роднини в страната, а всяко осемнайсето - на валутни трансфери от работещи зад граница близки.
Българското справяне с кризата: без обяд или закуска
Над 40 на сто от хората, които са отговорили на въпросите на Световната банка, казват, че заради кризата са намалили харчовете си за парно, ток и вода. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а осем на сто твърдят, че са намалили дори дневния брой на храненията. И пак етническата принадлежност има решаващата дума. През 2011-та безработицата е засегнала 4 процента от работещите дотогава етнически българи срещу 9 процента сред турците и ромите.
Световната банка сравнява и стратегиите за справяне с текущата криза в България, Румъния, Черна гора и Армения. Тъжно е, но тъкмо българите явно понасят най-тежките удари. Защото именно те са възприели и четири от деветте най-безпощадни стратегии за справяне с недоимъка. Борейки се срещу бедността, българите отлагат обучението си или се отписват от обучение. Те съкращават разходите за образование, намаляват медицинските грижи или направо се отказват от тях и спират вноските за здравно осигуряване. За сравнение: бедните румънци възприемат само една от тези мрачни стратегии, а хората в Черна гора и в Армения стигат до две.
сбъркал бюлетината
Много българи се надяваха, че ще забравят бедността след влизането в ЕС. Нищо такова не се случи. Напротив: немотията достига критични размери. И докато броят на бедните расте прогресивно, богатите стават все по-богати, коментира Николай Цеков от българската редакция на "Дойче веле".
Само между 2010 и 2011 година броят на бедните българи се е увеличил от 21 на 23 на сто, изчислява Световната банка. За сметка на това пък богатите българи стават все по-богати. Това пише в най-новото изследване на банката, озаглавено „България - благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 и периода на възстановяване”. По данни на Световната банка през 1995 г. 16 на сто от българите са били принудени да живеят с доходи под минималната работна заплата. През 2011 година под чертата на бедността вече са 23 на сто от българските домакинства.
Профилите на българската мизерия
Недоимъкът измъчва в особено голяма степен най-уязвимите етнически групи и социални слоеве в България, които експертите на Световната банка наричат „джобове на бедността”. Най-бедни в България продължават да са хората от малцинствата, жителите на селата, многодетните семейства и хората с ниско или никакво образование. Бедност срещаме най-вече в домакинствата, където главата на семейството е безработен, или пък пенсионер или ром. Над 70 на сто от тези домакинства през 2011-та са били бедни, а рискът от мизерно съществуване там е три пъти по-висок в сравнение с домакинствата, оглавявани от зает в частния сектор или в държавния апарат.
Ала и късметът да имаш работа в България съвсем не означава, че си застрахован срещу мизерия. Близо 10 на сто от работещите в България също са бедни. По този показател страната твърдо заема потискащото първо място в Евросъюза. Друг печален български рекорд е обстоятелството, че в 8 на сто от бедните домакинства за препитанието се грижат хора с университетско образование.
Експертите на Световната банка отбелязват с тревога, че делът на живеещите в бедност младежи, особено хората на възраст между 20 и 24 години, непрекъснато нараства. Само през последните две години - от 18 на 23 процента. А етническата принадлежност се оказва най-решаваща за бедността. Рискът да живееш в недоимък е три пъти по-голям сред домакинствата от турското малцинство и направо х 4 сред ромските домакинства.
„Разпространението на бедността в страната е по-слабо в домакинствата, в които главата на семейството е етнически българин с добро образование, а домакинството му е по-малко или има по-малък брой деца”, четем в изследването на Световната банка за благосъстоянието на българските домакинства. То констатира, че всяко осмо българско домакинство разчита на парични помощи от роднини в страната, а всяко осемнайсето - на валутни трансфери от работещи зад граница близки.
Българското справяне с кризата: без обяд или закуска
Над 40 на сто от хората, които са отговорили на въпросите на Световната банка, казват, че заради кризата са намалили харчовете си за парно, ток и вода. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а осем на сто твърдят, че са намалили дори дневния брой на храненията. И пак етническата принадлежност има решаващата дума. През 2011-та безработицата е засегнала 4 процента от работещите дотогава етнически българи срещу 9 процента сред турците и ромите.
Световната банка сравнява и стратегиите за справяне с текущата криза в България, Румъния, Черна гора и Армения. Тъжно е, но тъкмо българите явно понасят най-тежките удари. Защото именно те са възприели и четири от деветте най-безпощадни стратегии за справяне с недоимъка. Борейки се срещу бедността, българите отлагат обучението си или се отписват от обучение. Те съкращават разходите за образование, намаляват медицинските грижи или направо се отказват от тях и спират вноските за здравно осигуряване. За сравнение: бедните румънци възприемат само една от тези мрачни стратегии, а хората в Черна гора и в Армения стигат до две.
сбъркал бюлетината
Много българи се надяваха, че ще забравят бедността след влизането в ЕС. Нищо такова не се случи. Напротив: немотията достига критични размери. И докато броят на бедните расте прогресивно, богатите стават все по-богати, коментира Николай Цеков от българската редакция на "Дойче веле".
Само между 2010 и 2011 година броят на бедните българи се е увеличил от 21 на 23 на сто, изчислява Световната банка. За сметка на това пък богатите българи стават все по-богати. Това пише в най-новото изследване на банката, озаглавено „България - благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 и периода на възстановяване”. По данни на Световната банка през 1995 г. 16 на сто от българите са били принудени да живеят с доходи под минималната работна заплата. През 2011 година под чертата на бедността вече са 23 на сто от българските домакинства.
Профилите на българската мизерия
Недоимъкът измъчва в особено голяма степен най-уязвимите етнически групи и социални слоеве в България, които експертите на Световната банка наричат „джобове на бедността”. Най-бедни в България продължават да са хората от малцинствата, жителите на селата, многодетните семейства и хората с ниско или никакво образование. Бедност срещаме най-вече в домакинствата, където главата на семейството е безработен, или пък пенсионер или ром. Над 70 на сто от тези домакинства през 2011-та са били бедни, а рискът от мизерно съществуване там е три пъти по-висок в сравнение с домакинствата, оглавявани от зает в частния сектор или в държавния апарат.
Ала и късметът да имаш работа в България съвсем не означава, че си застрахован срещу мизерия. Близо 10 на сто от работещите в България също са бедни. По този показател страната твърдо заема потискащото първо място в Евросъюза. Друг печален български рекорд е обстоятелството, че в 8 на сто от бедните домакинства за препитанието се грижат хора с университетско образование.
Експертите на Световната банка отбелязват с тревога, че делът на живеещите в бедност младежи, особено хората на възраст между 20 и 24 години, непрекъснато нараства. Само през последните две години - от 18 на 23 процента. А етническата принадлежност се оказва най-решаваща за бедността. Рискът да живееш в недоимък е три пъти по-голям сред домакинствата от турското малцинство и направо х 4 сред ромските домакинства.
„Разпространението на бедността в страната е по-слабо в домакинствата, в които главата на семейството е етнически българин с добро образование, а домакинството му е по-малко или има по-малък брой деца”, четем в изследването на Световната банка за благосъстоянието на българските домакинства. То констатира, че всяко осмо българско домакинство разчита на парични помощи от роднини в страната, а всяко осемнайсето - на валутни трансфери от работещи зад граница близки.
Българското справяне с кризата: без обяд или закуска
Над 40 на сто от хората, които са отговорили на въпросите на Световната банка, казват, че заради кризата са намалили харчовете си за парно, ток и вода. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а осем на сто твърдят, че са намалили дори дневния брой на храненията. И пак етническата принадлежност има решаващата дума. През 2011-та безработицата е засегнала 4 процента от работещите дотогава етнически българи срещу 9 процента сред турците и ромите.
Световната банка сравнява и стратегиите за справяне с текущата криза в България, Румъния, Черна гора и Армения. Тъжно е, но тъкмо българите явно понасят най-тежките удари. Защото именно те са възприели и четири от деветте най-безпощадни стратегии за справяне с недоимъка. Борейки се срещу бедността, българите отлагат обучението си или се отписват от обучение. Те съкращават разходите за образование, намаляват медицинските грижи или направо се отказват от тях и спират вноските за здравно осигуряване. За сравнение: бедните румънци възприемат само една от тези мрачни стратегии, а хората в Черна гора и в Армения стигат до две.