Изборите - това е пресечната точка на математиката и правото. Понякога от избора на една или друга система за превръщане на гласовете в мандати зависи бъдещето на една държава. Това заяви проф. Михаил Константинов, изпълнителен директор на Българската асоциация по изборни системи (БАИС), предаде репортер на БГНЕС.

Това не е просто още една социологическа агенция, ние искаме да направим връзката между науката и изборната практика, продължи професорът. Целта на асоциацията е да осъществи тази връзка, като организира местни, национални и международни форуми. По думите на Константинов за качественото провеждане на предстоящите парламентарни избори е нужно най-вече съществуващите закони безусловно да се спазват.

По отношение на търговията с гласове законите не са лоши, но не се спазват, продължи професорът. "Нека най-сетне се инкриминира това нещо и наистина да видим хора, които да лежат в затвора. Ние хващаме някакви хора и ги пускаме със смехотворни наказания. Наказанията трябва да бъдат много сериозни и да се налагат без всякакво изключение", заяви Константинов.

До парламентарните избори проблемите на изборната администрация могат частично да се изчистят, но няма време за въвеждането на активна регистрация, смята професорът. Според него тя именно активната регистрация е нещото, което прочиства избирателните списъци. Константинов постави акцент върху нуждата от въвеждане на пилотен проект за електронно гласуване.

Проблемите на българската изборна система, лежащи в сферата на изборната математика, не са на национално ниво, а мандатите се персонифицират от регионални листи, разясни професорът. "Българската изборна система формално принадлежи към т. нар. двойно пропорционални системи, осъществява се с неясен алгоритъм, който дава големи междурайонни и междупартийни изкривявания.

Тогава тези мандати, които е спечелила една партия, трябва да ги разхвърля по райони, поясни той. Това води до много големи вътрешнопартийни изкривявания, гласовете от чужбина също трябва да бъдат разпределени по районите", заяви той. Професорът даде и пример, който нагледно да опише твърденията му. "През 2005 г. с 62 000 гласа в 23 изборен район (София) БСП взе един мандат. В същия момент с 36 000 гласа в същия район ДСБ взе 5 мандата с много по-малко гласове".

Според Константинов абсолютно нереалистично е един зимен референдум за АЕЦ "Белене" да изкара над 4 млн. души. Според професора участието на 60-70 % или около 3 млн. души, от броя на гласувалите на последните парламентарни избори е по-реалистичен. Трябва да се изхожда от истински числа, не от хората в списъците, предупреди Константинов. /БГНЕС