Преди 50 години разполагането на съветски ядрени ракети в Куба довежда до най-сериозната криза в цялата история на Студената война - тогава светът имаше шанса да избегне ядрен апокалипсис, признават участници на това събитие.

В продължение на десетилетия "ракетната криза" беше представяна като епизод, управляван с веща ръка от американския президент Джон Ф. Кенеди, което мнение и сега е в сила в САЩ.

Държавният секретар Хилари Клинтън не пропусна да сравни действията на Кенеди с политиката на на днешната администрация на президента Барак Обама по въпроса с иранската ядрена програма.

Ако се прегледат американските и съветските архивни документи, става ясно, че действителността е била далеч по-прозаична: тези 13 октомврийски дни на 1962 г. изваждат наяве колко е било трудно за Кенеди и съветския ръководител Никита Хрушчов да поставят под контрол развитието на събитията.

Обезпокоен от изоставането на СССР в стратегическите въоръжения и заплахите на САЩ срещу кубинската революция, Хрушчов решава през май 1962 г. да изпрати на острова повече от 40 000 души и десетки ядрени ракети. В същото време той продължава да успокоява американското ръководство, че не става въпрос за нападателни оръжия.

Едва след появата на снимки, направени от американски разузнавателен самолет Ю-2 на 16 октомври ръководителите във Вашингтон научават за присъствието на ракети. "Преобладаващото усещане беше шок и несигурност", признава по-късно братът на президента Робърт Кенеди.

Стратегическата изненада е тотална. Новината обаче е била предшествана от многобройни доклади на кубински агенти до ЦРУ. Според Майкъл Добрс, автор на книгата "One minute to midnight", само през септември 1962 г. в агенцията са постъпили 882 доклада за странни придвижващия нощем на военни автоколони по пътищата на острова. В Белия дом генерали препоръчват въздушни удари и дори нахлуване в Куба, докато министърът на отбраната Робърт Макнамара и дипломатите предпочитат блокада на острова, за да се попречи на съветски кораби да продължат доставянето на оръжия.

На 22 октомври Джон Кенеди съобщава новината на американците и обявява максимална бойна готовност на въоръжените сили. Светът въздъхва с облекчение, когато научава, че повечето от корабите са поели обратния път. Но зад кулисите драмата продължава. Кенеди и Хрушчов се опитват да намерят изход, но техните усилия са затруднени от невъзможността да комуникират пряко и от противоречивите послания и събития.

На 26 октомври вечерта Съветите предлагат да изтеглят своите ракети срещу гаранция, че няма да има нахлуване в Куба, но на другия ден поискват, и то публично, изтегляне на американските ракети Турция. В Събота 27 октомври идва ескалацията - самолет Ю-2 е свален над Куба и изглежда, че нещата излизат извън контрол. В Пентагона са готови плановете за масирани удари, последвани от дебаркиране на 120 000 души в Куба.

Според Майкъл Добс едва 30 години след това американците научават, че Съветите са имали в Куба десетки тактически ракети с ядрени бойни глави, които са били в състояние да унищожат всяка агресивна сила. В събота вечер страхът започва да дава своите плодове: Вашингтон обещава да не напада Куба и тайно да изтегли ракетите си от Турция, а Москва - да изтегли ракетите си от Куба.

"Дълги години мислех, че ракетната криза в Куба е била най-зле управляваната външнополитическа криза от последните 40 години. Сега заключавам, че каквато и ловкост да е била прилагана през тези 13 изключителни дни, нещото, което е помогнало да се избегне ядрена война, е бил шансът", споделя Робърт Макнамара на пресконференция в Хавана през 2002 г. Според бившия ръководител на КГБ Николай Леонов "едва ли не някаква божия намеса ни помогна да се спасим.

По време на разговора Кенеди-Хрушчов липсата на пряка връзка дава храна на спекулации за намеренията на всеки от двата лагера, тъй като предаването на съобщенията между Вашингтон и Москва е отнемало часове.

Така например, писмо от 26 октомври 1962 г., в което съветският ръководител предлага сценарий за излизане от кризата, е било предадено на руски език в американското посолство в Москва в 09.42 ч. вашингтонско време, но след превеждането му на английски, шифроването и изпращането е получено в Държавния департамент в 21.00 ч.

Още на 30 август 1963 г., за да бъде решен въпросът с това бавене, е пуснат в действие "Червен телефон" (което всъщност не е нито телефон, нито е с червен цвят), за да помогне да се предотвратяват рискове от война между двете свръхсили. С него са се предавали по кабел само писмени документи.

През 70-те години бива добавена телефонна връзка, а през следващото - и сателитна връзка, която дава възможност да се изпращат документи като карти и снимки. Белият дом и Пентагонът винаги са пазили в строга тайна колко пъти е бил ползван "Червеният телефон".

Някои от тези случаи са били при израелско-арабските войни през 1967 и 1973 г. и по време на съветското нашествие в Афганистан. /АФП