Почти половината избиратели у нас - 47%, не търсят информацията за избирателните си права, а 12% нямат никаква представа какви са те. Това показва изследване на НЦИОМ, направено по поръчка на ЦИК, цитирано от "Труд".

Напълно запознати с правата си са 44% от участвалите в социологическото проучване. Също 44% от гласоподавателите смятат, че са частично наясно. Сред най-информираните преобладават хората между 30 и 59 г., висшистите, жителите на областните градове и политически активните. Младите на възраст 18-29 г., нискообразованите, колебаещите се и политически апатичните преобладават сред отчасти запознатите с избирателните си права. Повечето от живеещите в селата и представителите на ромския етнос нямат представа какво да правят по време на избори.

На въпроса знае ли българинът как да се включи или изключи от избирателните списъци, една трета или 34% посочват, че са напълно наясно как става това. 39% заявяват, че отчасти са запознати с процедурата, а 27% не знаят какво да правят.

Сред хората, които най-добре могат да се справят с избирателните списъци, преобладават гласоподавателите на възраст 30 - 39 г. и 50 - 59 г. Също и високообразованите и политически активните. На обратния полюс са най-младите - до 29 г., както и по-възрастните - над 59 г. Затрудняват се и нискообразованите, и живеещите в селата. Независимо от проведените преди година избори и подробната разяснителна кампания все още 1/5 от хората не знаят, че с хикс е правилно да отбележат вота си в бюлетината. Според 7% знакът няма значение. С отметка "V" или латинския знак "виктори" смятат, че могат да гласуват 9%. Най-голям процент - 69%, все пак посочват знака хикс. В сравнение с преди година делът на познаващите верния знак е нараснал със 7%.

ЦИК търси отговор и на въпроса откъде се информират гражданите за секцията, в която трябва да гласуват. Свикналите да научават това от списъците са 36%. Така се ориентират по-голяма част от столичани. Често срещан отговор в селата и по-малките населени места е, че не се налага да търсят избирателната си секция, тъй като тя не се е променяла от години . Помощ от съседи и приятели, за секцията си търсят 13% . А 1/4 изобщо не се нуждаят от такава информация, защото не възнамеряват да гласуват.

Българите, които търсят информация за правата си, посочват няколко основни информационни източника. На първо място е телевизията - 21%. Следват предизборните информационни блокове в медиите - 12% , на трето място е интернет – 10%. НЦИОМ продължава да регистрира висок дял на хората, които не познават основните си граждански права, включително и избирателните. В изследване на агенцията от 2008 г., 48% посочват, че не знаят кои са гражданските им права. Сред най-често посочваните са правото на глас - 18,2%, и правото на труд - 17,9%.

ЦИК ще търси алтернативни начини, за да информира обществото за правата по време на избори. Говорителката на комисията Ралица Негенцова обещава перманентна, а не кампанийна разяснителна работа. Стъпка е издадената от ЦИК брошура за гласуване при нови и частични избори за общински съветници и кметове. В Централната избирателна комисия очакват проектът за изменение на Изборния кодекс да промени правилата на изборите, но не в такава степен, че да засегнат правата на гражданите и това как да гласуват. /БГНЕС