Тезата, която чуваме от Министерство на здравеопазването за закриването на общинските болници е, защото общините не били ангажирани със своите болници и имало лош мениджмънт.

Това каза д-р Стойчо Кацаров, председател на Националния център за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), предаде репортер на БГНЕС.

Това е оправдание и опит да се прехвърли проблемът от болната на здравата глава. Причината за лошото състояние на общинските болници е в целенасочената политика на държавата за закриването им, продължи той. Това е заявена политика от премиера Бойко Борисов и тогавашния министър на здравеопазването Божидар Нанев още от 2009 г., разясни председателят на ЦЗПЗ. "През 2010 г. по един незаконен начин НЗОК въведе изискване за поне двама специалисти по всяка клинична пътека за сключване на договор, тогава 21 болници не успяха да сключат договор с касата", обясни той. Тогава решението е било отменено след протести и недоволство от страна на лекарите, допълни той.

По думите на Кацаров политиката е продължена и от следващия министър Анна-Мария Борисова, когато чрез поставяне на необосновано високи изисквания много от общинските болници са определени като трета категория. "Поставяйки ги в такава категория, те им отнеха възможността да сключват договори за скъпо платените клинични пътеки. За това колко необосновани бяха изискванията, се показа от това, че болници като "Пирогов" не можаха да покрият изискванията", обясни председателят на ЦЗПЗ.

Държавата винаги се е отнасяла по нечестен начин и е разделяла болниците по собственост, каза още Кацаров. "Държавата заплаща допълнителна субсидия за разкрити спешни отделения само за държавните болници. Общинските не получават такава субсидия, въпреки че извършват същите дейности по същия начин. Имаме в няколко посоки неравнопоставено и нечестно отношение, то също е изражение на политиката за закриване на общинските болници", заяви той.

Когато говорим за мениджмънт, въпреки че в България не може да стане дума за мениджмънт в здравеопазването, не трябва да бъдат винени мениджърите, които работят в условия на императизъм. Това каза Д-р Неделчо Тонев, председател на Сдружение на общинските болници в България (СООБ) и управител на МБАЛ-Чирпан. Според индекса на европейския здравен потребител родното здравеопазване се нарежда на предпоследното място по качество, информира той.

С най-лошо обезпечена медицинска помощ са областите Ловеч, Видин, Перник и София, допълни д-р Цветомир Цветков, управител на МБАЛ-Поморие. Няма "втора ръка" хора, които да живеят в различни части на страната, всеки се нуждае от качествена медицинска помощ, коментира той.

Според д-р Атанас Атанасов, управител на МБАЛ-Нови Пазар, медицинските центрове не могат да бъдат реална алтернатива на закритите общински болници. "В много от филиалите им често няма дежурен лекар. Тези филиали могат да окажат медицинска помощ само защото са в сградите на болниците", каза лекарят.

"Спешните центрове без болниците не могат да извършват своята дейност, това е и нормативно записано", добави той. Медицинските центрове, които с европейски пари ще преструктурираме общинските болници, нямат денонощен цикъл на работа, повтори д-р Атанасов.

Според лекарят това, че за здравеопазването са отделени 4% от БВП показва точно колко високо като приоритет правителството определя здравеопазването. "Няма друга такава страна, която по време на криза вместо да подпомага здравната си система, здравната система трябва да подпомага държавата", заяви той.

Реформата, която беше започната през 90-те години, имаше за цел да преструктурира административно системата на здравеопазването, продължи той. "В момента при действащо закон в здравноосигурителния модел ние върнахме финансирането на дейности, администрирането, блокирахме реалната конкуренция", заяви Атанасов.

Всички тези елементи на здравноосигурителния модел вече ги няма, констатира лекарят. Според д-р Атанасов трябва да се възстанови равнопоставеността между отделните здравни заведения. Имаме готовност да влезем в диалог, нашата основна цел е медицина, насочена към пациента, а не обслужваща здравната политика, допълни го д-р Тонев.

По думите на Д-р Радко Велков, секретар на СООБ, парите за здравната реформа се насочват в грешна посока. "Ключов елемент е не колко пари се дават, а с тях какво може да се купи. Ние сме под 1/3 от това, което може да се купи като здравен продукт в Европа. Ако имаме тенденция в Европа дяла на държавните разходи да расте, в България той намалява", каза той.

Пациентите започнаха да се лекуват в чужбина, лекарите започнаха да напускат недоволни системата, продължи д-р Велков. "Когато официалната статистика показва, че 51% от семействата в България не се дохранват, какво остава за купуване на лекарства? На 80 км. от Белоградчик няма болница. Ако това двама фелдшери половин час да се борят за живота на пациент, без да има лекар, приемем за нормално обслужване, можем да наречем извършената реформа успешна", каза с горчив сарказъм секретарят на СООБ. /БГНЕС