Президентът Росен Плевнелиев определи 27 януари 2013 година за дата за произвеждане на първия национален референдум в демократичната история на страната.

На основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България, Решение на ХLI Народно събрание за произвеждане на национален референдум, прието на 24 октомври 2012 г. и обнародвано в ДВ, бр. 83 от 30 октомври 2012 г., и чл. 14 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление президентът Росен Плевнелиев определи 27 януари 2013 година за дата на произвеждане на национален референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?", съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

БГНЕС припомня, че БСП инициира референдума с въпрос "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"?. На 27 юли от партията внесоха събраните 773 447 подписа за референдум за АЕЦ "Белене" в Народното събрание. Законът изисква събирането на 500 000 подписа, за да може да има референдум в страната. На 28 октомври регионалният министър Лиляна Павлова съобщи, че проверката на подписката за референдум за АЕЦ "Белене" е приключила. Броят на проверените подписи е 717 021. Коректните подписи са 543 639, което е над необходимите по закон 500 000 валидни подписи, каза още Павлова.

Борисов се обяви първоначално за отговор на въпроса на БСП, но впоследствие започна спор за въпроса, който да бъде зададен на референдума. След дълги дебати и остри спорове между управляващи и опозиция за това ядрена ли е енергетиката или атомна, за това държавата ще участва ли или не, конституционен или противоконституционен ли е въпросът депутатите приеха формулирания въпрос на правната комисия за референдума за АЕЦ "Белене", в който не фигурира АЕЦ "Белене". Депутатите приеха въпроса за референдума да бъде: "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?"

Сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран". През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това, проектът беше замразен през март 2012 г. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж. /БГНЕС