77% от населението смята, че политическата реклама е само харчене на пари на данъкоплатеца. Това показват данните от национално представителното проучване, реализирано в рамките на проект, анализиращ рекламата в България, предаде репортер на БГНЕС.

Близо 2/3 от хората предпочитат изобщо да няма политическа реклама в медиите, тъй като смятат, че новините за политици и партии са достатъчно. 60% от българите намират, че политическата реклама е дразнеща и скучна, отбеляза доц. Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масова комуникация. 73% от хората смятат, че политическата реклама по време на избори облагодетелства рекламните централи, които се занимават с нея, а 68% са на мнение, че тя има ефект върху медиите, през които минава, защото печелят от нея.

Почти половината от хората смятат, че политическата реклама по време на избори въздейства върху електората на рекламираната политическа сила.

Социалната реклама е най-одобряваната реклама от аудиторията. Почти 3/4 от населението смята, че социалната реклама стимулира гражданската съвет на обществото. Също толкова смятат, че социалната реклама няма да е необходима, ако държавата развива добра и ефективна социална политика. 69% от хората заявяват, че социалната реклама е мотивирана от по-висши ценности в сравнение с комерсиалната реклама и близо 2/3 от запитаните мислят, че този тип реклама трябва да се разпространява безплатно от медиите. 1/3 от анкетираните са на мнение, че социалната реклама е средство за скрита форма на ПР на лица или институции.

Данните за възприемането на комерсиалната реклама показват, че една трета от хората не следят внимателно рекламни блокове по телевизията или радиото. 31% от хората слушат или гледат рекламите само в началото, а след това правят нещо друго, 37% направо започват да правят нещо друго, докато тече рекламният блок. 33% сменят канала щом започне рекламният блок. Младите са по-склонни да сменят каналите, докато възрастните са по-склонни да се задържат на същия канал, докато тече рекламата, коментира доц. Орлин Спасов. Оказва се, че в по-малките населени места има по-голямо доверие към рекламата.

29% от българите се дразнят, че се показват търговски марки извън рекламните блокове по телевизията. 8% смятат, че продуктовото позициониране трябва да се забрани. "Според мен хората са свикнали на ясно и по-лесно разграничаване на реклама и не реклама, а продуктовото позициониране, като че ли заличава тази граница и в по-малките населени места гледат подозрително на този вид реклама", отбеляза доц. Спасов. Едва 17% от българите заявяват, че имат по-скоро позитивно отношение към търговската марка, която се рекламира чрез продуктовото позициониране. Този феномен се харесва повече от по-младото поколение, докато традиционната форма на реклама се харесва повече от по-възрастното население на страната, обясни Спасов.

60% от хората признават, че не могат лесно да направят разлика между ПР-текст и реклама. Едва 22% от българите признават, че четейки вестници и списания обръщат внимание и на рекламите на продукти или услуги, от които се интересуват. Този процент е по-висок сред младежите. Една трета от населението на страната заявява, че изобщо не обръща внимание на външните реклами. Този тип реклама е с най-голяма важност за българите до 30-годишна възраст. 23% от българите пък изхвърлят рекламните материали, които получават директно в пощенската си кутия, но близо половината от хората споделят, че четат тези от тях, които рекламират стоки или услуги, които ги интересуват. Най-критични към този тип реклами са жителите на София и младите хора.

Активно ползващите интернет са раздвоени по отношение на непоискани търговски съобщения и рекламни материали, които получават в електронната си поща. 49 % четат съобщенията, които са свързани с неща, които ги интересуват, но 45 % директно трият тези съобщения. /БГНЕС