Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че България е нарушила правото на свободни избори заради закъснялото приемане на допълнителни поправки в Изборния кодекс.

Случаят Екогласност срещу България се отнася до иск на основаната през 1990 г. българска политическа партия Екогласност, според която въвеждането на три нови условия за представяне на кандидати на парламентарните избори през юни 2005 г., влезли в сила два месеца преди датата на изборите, й е попречило да участва в тях.

В иска се посочва главно невъзможността на ищеца да внесе изискваните документи от Изборния кодекс, за да представи своите кандидати. След като поискала от Централната избирателна комисия да бъде регистрирана като участник в предстоящите парламентарни избори през май 2005 г., Екогласност била информирана, че й липсват три документа, а именно документ, удостоверяващ плащането на изборен депозит от 20 000 български лева (около 10 000 евро), сертификат от Сметната палата, че партията е подала до нея годишните си финансови отчети за изминалите три години и подписите на поне 5000 избиратели, подкрепящи участието на партията на изборите. Екогласност получила три дни да внесе трите липсващи документа.

Партията не успяла да изпълни всички критерии в дадения период и поради това й била отказана регистрация. Въпреки това тя обжалвала с аргумента, че разпоредбите на Изборния кодекс били несъвместими с Конституцията от гледна точка на исканата информация. Искът не бил уважен от Върховния административен съд, който постановил, че оспорваните разпоредби от Изборния кодекс не са обявени за противоконституционни. В тази връзка политическите партии трябвало да отговорят на условията, записани в кодекса, за да представят кандидати на парламентарните избори, а Екогласност не успяла да направи това.

Европейският съд по правата на човека постанови, че България е нарушила член 3 от Протокол 1 (правото на свободни избори) на Европейската конвенция по човешките права заради закъснялото приемане на допълнителни поправки в Изборния кодекс.

По-специално съдът изтъкна, че едногодишният период, препоръчван от Венецианската комисия за приемане на допълнителни поправки в Изборен кодекс, не е бил спазен. Европейският съд по правата на човека заключи, че "приемането на нови условия за участие на избори точно преди датата на изборите, може да доведе до изключване на партии, които се радват на значителна обществена подкрепа, и това да облагодетелства политически формации, които вече са на власт". /БГНЕС