Мъчно ми е за това, което ще се случи, тъй като това е първият национален референдум в най-новата ни история, който е обречен на провал поради това, че няма да се достигне изискуемият минимум от толкова гласували, колкото на последните парламентарни избори,

Това заяви във връзка с предстоящия на 27 януари 2013 г. референдум за ядрената енергетика проф. Михаил Константинов, математик и бивш член на ЦИК, предаде репортер на БГНЕС.

"Числото е 4 345 500 души. Няма да излязат толкова, и 3 000 000 души няма да излязат. Това показва и първата промяна, която трябва да се направи в закона. Рязко трябва да се свали тази граница, вероятно на не повече от 60% от гласувалите на последните избори, а не 100%, както е сега", категоричен е проф. Константинов. Жалко е, че това е експертен въпрос, който не би трябвало да се поставя на национален референдум, жалко е и че ще пропадне, допълни той.

Проф. Михаил Константинов участва в кръгла маса, инициирана от гражданско движение "ДНЕС" на тема "Гласът на гражданите – глас Божи или глас в пустиня? Пряката демокрация – инструмент, оръжие или формалност". Той подчерта, че основните противници на предстоящите избори в момента са ГЕРБ и БСП. Според него, те ще застанат зад една и съща кауза на референдума на 27 януари, но БСП ще отнесе вината за проваления референдум по две причини.

"Първо, защото те приеха този закон. И моля Станишев да не се прави на такъв, който току-що се събужда от сън и пита – "а бе кой прие този калпав закон". Нека да му напомня – той го прие този калпав закон. И второ , тези 25 – 30 милиона, които ще ги потрошим – поне няколко месеца гербаджиите ще стават и ще казват: "тези ограбиха милионите на пенсионерите", каза проф. Константинов.

Едно от нещата, което също е много важно, е да се даде законодателна инициатива на самите граждани, чрез граждански инициативи, смята той. В момента гражданските инициативи само могат да препоръчват какво да се прави, обясни проф. Константинов. В много държави по света при определен брой подкрепящи идеята, тази идея задължително се внася за разглеждане, допълни той.

Soley

Според проф. Константинов, регионалните въпроси са по-ясни и разбираеми и там референдумите са по-ефективни, специално в България. "Не трябва да се поставят тясно експертни въпроси на референдуми. Например, това, за което сега ще гласуваме – колко хора разбират от ядрена енергетика в България, за да преценяват имаме ли ние нужда, или не. Това беше твърде специален въпрос", подчерта проф. Константинов.

"Законът и да се промени, той вече не може да действа за 27 януари 2013 г. Нека да се поучим от опита, да видим какво ще се случи, да се убедим от практическия резултат от януари, че така не може, и тогава да имаме основание да променим закона", посочи той. Според него, референдумите са много интересно нещо. Ако се използват внимателно, те могат да дадат огромна легитимност на решенията, които обществото взема за своето бъдеще, смята проф. Константинов.

По неговите думи, една интересна тема, която можеше да бъде подложена на референдум, въпреки че резултатът беше ясен, беше за нашето участие в ЕС. "Беше ясно, че българите подкрепят това, но то един път завинаги щеше да прекрати всякакви спекулации и щеше да бъде ясно, че искаме това. Сега винаги се появява някой и казва – "мен никой не ме пита за този ЕС, защо съм там". Много трябва внимаваме да не наложим на нашите деца и внуци да възприемат нашите становища за неща, за които те трябва да си решават", съветва проф. Константинов. В България до момента са проведени 3 национални референдума, припомни математикът.

Формално българският парламент ще реши въпроса и се надявам много скоро да го реши, защото това хвърля петно върху цялата българска и политическа, и съдебна система, каза проф. Константинов във връзка със скандала "Марковска". Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки, коментира той по повод това, че президентът Росен Плевнелиев бламира клетвата на съдия Марковска. Има обстоятелства, които изискват нестандартни мерки. Дали е законно, или не – самият Конституционен съд, след като бъде конституиран, ще може да вземе отношение и по този въпрос, каза още проф. Константинов. Надявам се колегите от Конституционния съд да го направят, за да махнат всяко петно върху тяхната бъдеща дейност, посочи още той.

Движение "ДНЕС" имат няколко инициативи, които в момента текат, едното от които е борбата срещу монополите. Движение "ДНЕС" ще организира всички възможности на НПО и институциите, които са заинтересовани от това за промяна в Закона за референдумите. "Имаме готовността и смятам, че в най-кратки срокове ще бъдем готови в конкретни промени в закона, тъй като в този си вид законът е абсолютно кух и не дава никаква възможност на гражданите да изразяват своето мнение. Същевременно убива и всяка гражданска инициатива", заяви Анджелика Цокова от гражданско движение "ДНЕС".

Ние учредихме национална гражданска инициатива срещу монополите, в която участваха над 500 000 граждани и нищо не се случи в Народното събрание, допълни тя. Законът беше спазен от нас, но не и от Народното събрание, коментира тя. Според нея, минималният праг за гласувалите на референдума може би трябва да е 50% от сега съществуващата ситуация – 50% от гласувалите на последните избори. Това е доста реалистичен вариант, заяви Цокова. Искаме този закон да стане действащ, подчерта тя. Искаме наистина гражданите да имат възможност за пряко участие, изразявайки своето мнение, да имат възможност да дискутират и да участват в процеса, заключи Цокова. /БГНЕС