Всички знаем вица за Българския казан в Ада. Дяволите около него си почиват, защото пържещите се вътре сами пазят някой да не надигне глава и да усети свеж въздух. Само че защо се заблуждаваме, че е виц. Това си е чистата реалност. И за да не обикалям цялата българската история ще дам само един пример – учителската стачка в настоящо време. След като през май учителите не събраха смелост решиха в началото на тази учебна година да поискат по-високи заплати. Не защото са алчни, не защото искат да сменят това правителство. А защото получават обидно ниско възнаграждение. Средната учителска заплата от 1 юли 2007 година на книга е 444 лева бруто. За да не бъде сравнението съвсем убийствено няма да посоча размера на заплатите в страните от ЕС, но дори в бедна Индия учителите получават от 400 до 800 долара. Това по курса за 15 септември 2007 година прави от 564,45 до 1128,90 лева. Но пак се надига вой против учителите, против работното им време, против отпуските им, против това, против онова. Нека обаче недоволните да си представят ината и гевезелъците на своето дете, да ги умножат по 25, и да си отговорят колко време биха издържали. Вместо това не е ли по-логично учителите са бъдат подкрепени сега, а когато утре друг вдигне стачка за по-високи заплати, да му върнат подкрепата. Както правят в Европа. И за обмяна на опит няма нужда да се ходи надалеч, а в Гърция, където когато един отрасъл протестира, останалите блокират страната – и въпроса се решава бързо–бързо. Да не говоря за случая преди дни, когато италианците решиха да не купуват спагети, заради драстичното увеличение цената на националното им ястие. А у нас цената на хляба къде отлетя. А ние си мълчим. Както и за това, че ДДС върху хляба в България е сред най-високите в ЕС, а върху книгите – втория най-висок. Сега на ден само половин хляб и две кофички рядка бяла маса, наричана кисело мляко, от най-евтините излизат 42 лева месечно. Само за това отиват 10 % от средната учителска заплата. Тук обаче ще се обърна към учителите. Когато започвате стачка трябва да сте наясно докъде искате да стигнете и какви жертви сте готови да дадете. И ако вие е страх да се борите до края, не започвайте изобщо. През следващите дни ви предстои да предадете на учениците си най-важния урок – този по гражданско поведение. И цената на провала ви ще бъде много по-голяма от левчетата, които няма да получите, ако пак се откажете по средата на протеста, залъгани с неясни обещания за неясен процент увеличение някъде в неясното бъдеще. И с право ще бъдете забутани в най-мизерния ъгъл на обществото. 15 септември обаче стана не първия неучебен ден, а премина по странен сценарий. В шуменските училища обявили, че ще стачкуват, първо беше вдигнато знамето, после прочетена протестна декларация и подкрепа за учителските искания от родител. В резултат от Регионалния инспекторат по образованието в Шумен изпратиха към 17.30 часа до МОН електронна депеша със следното кратко съобщение: Учебната 2007/2008 г. беше открита в 9.00 часа във всички 105 училища от област Шумен с издигане на националния флаг и химна на Република България. Иначе казано протестът премина под мотото „И Вълчев сит, и агнетата цели”. Ясно е кой в тази приказка е лошият и кой добрият, както и кой кого в крайна сметка изяжда. Само дето не виждам в ролята на храбрия ловец, разпорващ корема на вълка, от който ще излязат парите за учителските заплати, нито Желязко Христов, нито Янка Такева, чийто пози и чупки пред учителите, събрали се пред община Шумен на 15 септември отиваха повече за селска вечеринка. Те трябваше с човешки думи, без излишно театралничене и бабаитлък, да вдъхнат на учителите увереност, която много ще им трябва през следващите дни. За да се защитят от нападките и на министър и компания, и на родители, и на хора, които просто са против, без да знаят срещу какво. Както и от прозрачните, гадни, но очаквани опити да бъдат противопоставени на други браншове. Подкрепям учителската стачка, но смятам, че освен искания за заплати, които са напълно резонни, трябва да има и сериозни предложения за реформата в образованието. А оставката на министър Даниел Вълчев, която (не само) шуменските учители поискаха, няма да реши нищо, ако не е ясно какво трябва да прави този, който седи в стола на министъра на просвещението. А когато учители(лекари и т.н.) получат достойни заплати, близки до европейските, ще можем да искаме от тях и европейско преподаване(лекуване и т.н.). И ние ще бъдем онзи коректив, който отсява лошите, некадърните и мързеливите, от добрите, знаещите и работливите. Но докато сами се пазим в казана, в който и собствен сос вече не остана, а пък олиото е скъпо, всяко българско правителство няма защо да се страхува. Ще си прави купони за наша сметка, седнало около маса в Рая, надянало ангелски маски, грижливо криейки дългите черни опашки под белите одежди. И профилактично ще тропа с тризъбеца, за да ни плаши. А ние ще се стряскаме от гръмовете свише и ще треперим. Докога??? Милен Маринов